Едва сега осъзна, че по стъпалата се търкаляха не само трупове на застреляни мравки. Някои от телата бяха овъглени до неузнаваемост, други обаче бяха несъмнено човешки — и тя позна самата себе си!
Нямаше време да осмисли видяното, а и едва ли бе в състояние да го стори. Гурк изкрещя от горния край на стълбата, когато лазерен лъч прониза гърдите му, и той се свлече с горяща пелерина редом с една сгърчена фигура, която бе негов двойник. В същия миг Скудър извика, изпусна оръжието си, закри лицето си с ръце и се свлече безжизнен назад.
— Не! — изкрещя Черити. Хвърли се през трупа на Стоун и като вземаше по две-три стъпала, побягна нагоре по стълбата към Скудър. Чу зад себе си пронизителен вик и шум от падащо тяло, а с единствената все още ясна частица от съзнанието си разбра, че оцелелите мравки най-после излязоха от вцепенението на изненадата и се хвърлиха подире й. Както бягаше, стреля назад и с отчаян скок се изплъзна от лазерния залп. Парна я болка в хълбока, но тя продължи да бяга.
Скудър бе мъртъв, когато стигна до него. Лежеше по гръб, а между пръстите на ръцете му, все още притиснати към лицето, се процеждаше яркочервена кръв. Обзе я непоносима, почти физическа болка, когато коленичи до него. Не се решаваше да свали ръцете от лицето му. Внезапно осъзна жестоката истина, че и тя ще да умре.
Странно — изобщо не изпитваше страх. Изпитваше само някаква дълбока, изсмукваща празнота, но не и съжаление, при мисълта, че борбата е била безполезна.
На колене зад тялото на Скудър, тя вдигна оръжието си и с прецизността на компютър застреля още три войници-насекоми, преди ослепителната лазерна светкавица да угаси съзнанието й за вечни времена.
Френч стенеше тихо, като от болка. Сега бе застанал прав в скривалището, ясно видим и уязвим, но не обръщаше внимание на опасността. Въздухът в залата бе нагорещен и той едва си поемаше дъх, носеше се зловоние и дим, от които му се виеше свят. Но и това не забелязваше. Погледът на широко отворените му очи бе прикован към блестящия метален пръстен, който изведнъж започна отново да се изпълва с оживял мрак.
Продължавайки движението, с което бе запратена в трансмитера в сърцето на Черната крепост на Северния полюс, Черити изхвръкна от приемното устройство и напразно се опита да избегне падането. Връхлетя срещу Лестър и Стоун, които миг по-късно изскочиха със залитане от трансмитера. От удара и тримата изгубиха равновесие. Стоун изкрещя и падна по гръб на стълбата, която водеше надолу към пода на залата. Лестър рухна с отпуснато тяло и на Черити не бе необходимо повече, за да разбере, че бе мъртъв.
Тя скочи светкавично и извади оръжието си не защото оцени ситуацията, а защото инстинктивно усещаше, че скокът от Северния полюс ще я запрати в разгара на битката.
Под тях се простираше огромна зала, изпълнена със странни на вид, повечето разрушени и обхванати от пламъци машини. Разхвърляните безжизнени тела и пламъците на пожарите показваха, че битката е била ожесточена. Тук-там се мяркаше паякоподобният силует на някоя мравка.
След нея от черното нищо на трансмитерната връзка изскочиха, препъвайки се, Скудър и Гурк. В същия миг Черити съзря с крайчеца на окото си някакво движение и яркия блясък на лазер. Скочи встрани, избегна на косъм изстрела и се спъна в едно безжизнено тяло, което лежеше сгърчено на стъпалата. Тя падна, претърколи се няколко пъти и стреля срещу един морон още докато се търкаляше надолу по стълбата. И Скудър зад нея започна стрелба по насекомите, чиито силуети се мяркаха като трепкащи призраци сред пламъците и черния дим на пожарите.
Черити продължи да се търкаля безпомощно надолу по стъпалата, докато се сблъска с един от многобройните трупове. Инстинктивно се надигна, търсейки цел за стрелба в гъстите облаци дим — и се вцепени.
Това, което бе спряло падането й по стълбата, бе собственият й труп. За няколко секунди тя не бе в състояние да се помръдне и беше чудесна мишена за мравките. Дори и не помисли за тази опасност. Погледът й беше прикован върху бледото лице, неподвижните, потъмнели от смъртта очи, лицето, застинало за вечни времена в израз на неописуема болка — собственото й лице!
Тя чу вика на Скудър, инстинктивно съзря опасността и скочи встрани. Секунда по-късно лазерният лъч издълба отвор колкото човешка глава в стъпалата зад нея. Черити стреля срещу насекомото, не го улучи, но изстрелът попадна в тежкото оръжие, което държеше в две от четирите си ръце. Последва взрив, който разкъса мравката. Ударната вълна отхвърли Черити назад.