Падна върху нещо меко и податливо и сърцето й заби лудо само при мисълта, какво можеше да бъде то.
Този път бе паднала не върху собствения си труп. Този беше на Даниел Стоун.
Стоун лежеше с отворени очи и уста, паднал върху втори мъртъв Даниел Стоун, а третият, жив Стоун в този миг с мъка се изправяше на крака и също като нея, изумен, гледаше невероятната картина.
— Внимавайте! — изкрещя Скудър.
Черити се обърна, но за Стоун предупреждението дойде твърде късно. От дима изплуваха силуетите на трима войници. Черити застреля от движение единия от тях, в същия миг Скудър уби втория. Третият обаче вдигна оръжието си и застреля Стоун, преди Черити да успее да натисне повторно спусъка.
Опасността още не бе преминала. Залата бе обхваната от пламъци, а подът бе покрит с не по-малко от петдесетина мъртви мравки. Все още се мяркаха безшумно движещи се черни сенки, а откъм облаците дим проблясваха лазерни изстрели.
Черити се втурна на зигзаг и потърси прикритие зад една от странните машини. За малко не я улучи изстрел, който взриви част от импровизираното укритие. Тя отвърна на стрелбата, не улучи мравката, изруга и изскочи иззад прикритието си, когато втори изстрел нажежи металния блок до червено. Скудър най-после успя да се отдалечи от трансмитера и хукна със скокове надолу по стъпалата. Досега той бе застанал на колене зад собствения си труп, върху който бе проснато нейното тяло, обхванато от пламъци — картина, при която почти изгуби разсъдъка си.
— Вратата! — изрева Скудър.
Черити разбра. Тя даде един изстрел в дима пред себе си, без да се прицелва, побягна на зигзаг през залата и заудря с юмрук бутоните на малкото табло до вратата. Със съскане пред входа се спусна метална броня. Черити откри с изненада и объркване, че не за пръв път вижда механизма на тази врата, но нямаше време за чудене. С почти автоматично движение тя заключи входа, така че той не можеше да бъде отворен отвън, върна се отново зад прикритието си и с жестове се разбра със Скудър. Залата бе обхваната от пламъци, но високо горе на тавана се включиха мощни вентилатори, които започнаха да изсмукват черния дим, и след малко въздухът се прочисти.
Тя познаваше тази зала. Не знаеше защо, но бе убедена в това, че вече е била на това място.
— Отсреща! — гласът на Скудър проникна в съзнанието й. — Вдясно от тебе. Мисля, че е само един!
Черити надникна предпазливо иззад прикритието си и след няколко секунди откри морона. Той също бе намерил удобно прикритие зад един машинен блок, но разположен под неблагоприятен ъгъл — прикриваше го от Скудър, но не и от нея.
Въпреки това Черити продължи напред с изключителна предпазливост. Тя познаваше светкавичните реакции на насекомите.
Чуха се мощни удари отвън по вратата. Черити потръпна от уплаха, моронът също отклони за миг вниманието си.
Черити се изправи иззад прикритието си, прицели се и стреля три пъти последователно. Машината пред нея се превърна във вулкан от нажежен до бяло метал, който погълна насекомото. Тя изчака малко, ослуша се със затаен дъх и разтуптяно сърце. Изминаха секунди, после минута, после втора. Не се случи нищо.
Предпазливо, с опънати до скъсване нерви, Черити се изправи иззад прикритието си и се огледа.
Димът се беше разнесъл. Все още трепкаха малки пламъци, а във въздуха се носеше тежка смрад, която затрудняваше дишането. По всичко изглеждаше, че това бе краят на битката.
Скудър също дойде и описа, оглеждайки се напрегнато, полукръг с дулото на пушката си. После свали оръжието и се успокои, макар и не напълно. Той се обърна към нея с широко отворени очи, после се извърна най-напред към пръстена на трансмитера, след това към мъртвите пред него. Лицето му запази суровото си изражение и въпреки че той полагаше усилия да се владее, Черити откри безпокойство и страх в погледа му.
Лестър. Стоун. Гурк. Черити и той самият. Два пъти, три пъти, четири пъти.
— Какво… е… това? — промълви той.
Черити свали оръжието си с разтреперана ръка и направи крачка към едно от безжизнените тела с нейното лице, но не успя да продължи. Не бе в състояние да го направи.
— Не знам — прошепна тя тихо. — Или всички ние сънуваме един и същ кошмар, или тук става нещо невъобразимо.
Скудър й хвърли тревожен поглед и излезе изцяло иззад прикритието си.
В същия миг тялото на едно от привидно мъртвите насекоми помръдна. Черити извика и се опита да вдигне оръжието си. Скудър също осъзна опасността в последния момент и се метна встрани.