— С ракетни двигатели, докато се откъснат от силите на земното привличане. После…
— После?
— По инерция. Няма съпротивление и тялото запазва състоянието на равномерно движение…
— Но това е мой закон! Чувате ли, отиват на другите планети по моите закони. А силата, какво става със силата?
— Силата си е все така. F=ma.
— И това хората още го помнят, знаят го?
— Знаят го дори децата.
— Не може да бъде. Признайте, че това вече излъгахте. Как така децата? Та това е динамика. Кажете, а те знаят ли кой е Исак Нютон, живите от двадесетия век?
— Всички знаят това.
— Чуваш ли, стари дяволе, те всички знаят кой е Нютон. Живите и досега ме знаят. Исак Нютон те произнасят всеки ден. Всички. Дори децата. Нека да е и децата. Какво лошо има в това, нека и децата да знаят. Летят, значи, до другите планети летят. ИШ кой им е дал законите? Исак Нютон, тоест аз! А какво стана със светлината, кажи, вълни или частици?
— Вълни.
— Така ли? Може, случва се и аз да сгреша. Нали знаете, аз първи разложих светлината, ивица след ивица, от червената до виолетовата. Смутих се, може да е вълни все пак, си казвам, вероятно е. Но Хюйгенс ме ядосваше. Вълни значи?
— И частици. Ние ги наричаме фотони. И вълни, и частици.
— Чуваш ли, старецо Хюйгенс, стани, не се спотайвай. Чуваш ли „фотони“, с други думи, корпускули. Е, и вълни. И аз, и ти. Но корпускули, корпускули, запомни! Съвсем сериозно, човекът идва направо то двадесетия век, той сам ми каза. Ако искаш, вярвай… Каза още: „F=ma“. На другите планети отивали.
(Тук той се наведе до ухото ми и рече: „Хюйгенс не е в нашия сектор. Но аз винаги така си говоря, за да имам някакъв противник, да го дразня.“)
— На другите планети отивали. И знаели моето име всички, дори децата. Че какво лошо има в това, в двадесетия век децата не са глупави, всички са гении. Сигурно и твоето име знаят, ха-ха, покрай моето, като противник. Покрай мен и ти си останал в историята. „Фотони“, добре, нали? Е, и вълни, но по-важното са фотоните.
6
Аз просто стоях мълчалив и се възхищавах. Нютон беше възбуден до краен предел, говореше бързо, на пресекулки, ръцете му непрекъснато описваха някакви фигури в пространството. Мислех си, че отдавна не е бил толкова щастлив, че за него това е час на великото тържество и дълго жадувана победа или удовлетворение.
— А работя, Хюйгенс, аз не съм като теб. Моят мозък не си почива дори за миг. Цял съм във властта на желанието да направя още нещо.
— Ти сега ще се върнеш, нали… през пространството?
— Разбира се, тръгвам.
— Аз, знаеш ли, продължавам да мисля. Те ме измъчват, аз мисля. Почакай…
После се потопи във врящата течност. Близо минута наблюдавах как казанът се накланяше ту на едната страна, ту на другата, сякаш Нютон усилено търсеше нещо. Когато се показа, в ръката си държеше някакво мръсно листче.
— Дай това на физиците, те ще го разберат. Кажи им — Нютон го дава. Това е фундаментален закон, велико нещо, магия, съвършенство. Това е работа на бог. Внимателно, да него види този мръсник.
Разгънах предпазливо листчето. На него с големи и разкривени букви с въглен бе написано:
— Това е формулата на Айнщайн!
— Тоест как?! Айнщайн ли, пак онзи, с мустаците? Жалко, изпреварил ме е. Разбираш ли, ние с него не се обичаме. Аз отскоро съм тук, заради Айнщайн. Двеста години бях в рая, блаженствувах в легло с балдахин и червенобузи херувимчета галеха петите ми с паунови пера, пееха осанна, а райският оратор всеки ден ми четеше славословия. Дори бяха ме сложили на райското агиттабло. После дойде този, с мустаците, казаха: „Ставай, ти си опроверган, инерциални — минерциални — край! Ти дори не си разбрал, че си валиден само за малки скорости.“ Плюха и ме изгониха, а онзи се излегна на моето легло. Жалко наистина.
— А вие?
— Аз нищо. Отстъпих. В науката е така — отстъпваш. Но скоро може и него да докарат. Все нещо и той не е забелязал, нали? Иначе съм добре, само дето от влагата ревматизмът нещо ме върти. Но щом хората ме помнят, добре съм. Ти не им казвай как си ме видял…
Дяволът напомни, че времето за посещения отдавна е изтекло, и пресегна с вилицата към Нютон.
— Почакай! — извика физикът. — Ще се потопя сам. И никога няма да го разбереш, защото твоята черна душа не познава удовлетворението. Предай им от мен — да летят! Нютон е с вас!
Последните думи той каза на мен. После високо вдигна глава, очите му блестяха от гордост, сетни сили изпънаха раменете му, не дишаше, сякаш целият зареден с човечност. След това сам се потопи в кипящия катран.
На излизане прошепнах на дявола:
— Махнете поне надписа. Вече се доказа, че и ябълките привличат Земята.