— Кои са онези гадняри? — заинтригува се едрият.
Въпросът прозвуча интересно и на бегача, защото и той не знаеше отговора.
— Не знам кои са, да ги… Не ни казват даже как се казват! Никъде нищо не пише и нищо не ти обясняват! Пълно беззаконие! Натовариха ни: мъже, жени… Голи! В някакво огромно нещо… Нещо като платформа. И летеше! На половин метър, но летеше чудото му с чудо…
Като изслуша каквото каза, голият рече.
— Ти… не си от тях, нали? Не си!? Нали!?
Здравенякът раздвижи врата си, защото се бе схванал, помисли за миг и спокойно отговори.
— Не съм.
— Онези са голи като нас, но носят колани на кръста, по които окачват някакви неща. А ти кой си? Откъде ги взе тия дрехи?
Здравенякът не отговори, а Тичко отиде да оглежда табелата и правоъгълника, очертан в сивата стена. Не забеляза, че от дясната далечина на самотните предмети в безкрайното еднообразие се задава друг гол мъж, яхнал летяща метла; Тичко изви шията си на ъгъла, на който бе килната табелата до правоъгълника.
Надежда всяка мигом угасете!
Душата от сега си прежалете!
Във страшни мъки, живи,
всеки ден ще мрете!
— Господи, това е адът! Загубени сме! Толкова грешен ли съм бил, Боже?! Не! За Бога, не! Ще направя всичко, кълна се, само не ме обричай на това! Моля те! — готвеше се да се разплаче разкаялият се вярващ грешен гол мъж.
Здравенякът бавно отклони погледа си към грешника, за да прочете надписа, довел го до такова дълбоко, изпепеляващо душата терзание; после се взря в деснината, защото забеляза летящия метач, който се приближаваше безшумно с плъзгащото се над земята, като щука в реката, возило. И летящият бе видял широкоплещестия и се готвеше да си поговори с него; наби спирачките, паркира пред кожените му панталони и се опря на земята с босите си крака.
— Ей, ти ли си педалчето? — попита метачът; стреснатото мъжле се сви колкото може по-близо до сивата стена.
Широкоплещестият внимателно опозна образа на голия любопитко, за да попие възможно най-много полезни входни данни. На кръста си тоя имаше колан, на който висеше още една метла, освен тази между краката.
— Ти си, като те гледам, ха-ха! Хайде, ще купуваш ли?
Мъжът застина и запресмята нещо наум.
— Какво го мислиш, мъжага, всеки има нужда от метла. Най-бързите са при мене!
— Дай ми две. — изчисли, най-сетне, здравенякът.
— Съжалявам, не може две. Само едната се продава. Новата партида дойде и ги изкупиха; ей го — оня пъзльо, дето се е сврял до входа, е беглец от новата партида.
— Трябват ми две. Сега. — настоя мъжагата.
Метачът издърпа метлата от кръста си и му я поднесе.
— Ето ти едната. Струва 9999. По-късно мога да се върна, да ти донеса още една.
Широкоплещестият прехвърли златистата картонена кутия от дясната в лявата си ръка и сграбчи метлата с освободилата се; след това наклони шията си, на около седемнайсет градуса по посока на часовниковата стрелка, и втренчи погледа си в летящото чудо между краката на голия.
— Хайде, плащай, че бързам.
Мъжлето усети, че може да бъде спокоен, докато мъжагата е край него, и вече не се свиваше към стената, а оглеждаше и опипваше плоското черно очертание на правоъгълника.
Здравенякът издърпа, с високоскоростно движение, и втората необходима му метла, а голият метач залитна и се пльосна по гръб на сивия под.
— Ей, мъжага, не може така! Не си си платил още първата! Плащай или ми ги връщай! — закряка метачът.
— Махай се оттук. — посъветва го, с равен тон, широкоплещестият.
Възмущението на метача избухна в гневен взрив, докато едрият господин с кожени дрехи му показваше как изглежда в профил.
— Господине, върнете ми стоката! Кражбата е углавно престъпление в ада! Ще си платите!
Без да прекъсва оборота си към правоъгълника и табелата, здравенякът отново посъветва метача, но този път по настойчиво.
— Върви си! Веднага!
Мъжлето ликуваше не само заради дарения от провидението закрилник, но и защото зърна на пода, на крачка пред зловещия надпис, разпилени печени едри сочни слънчогледови семки със сол. Продавачът пък — който изглеждаше като скакалец, сравнен с богомолка — бе стигнал положение на няколко градуса от кипването от гняв. Високата температура го снабди с нужната самоувереност за да се хвърли върху метлите, стискани от много яката дясна длан на широкоплещестия, и да започне да се влачи по земята заедно с тях. Мъжагата направи така една крачка, след която рязко присви трицепс и накара голия метач да изпусне стоката си, и за втори път да се пльосне по гръб и задник на пода.
Широкоплещестият потрети.
— Изчезвай!
Последното подло действие добави малкото необходима топлина, за да накара облечения с кожен колан продавач да ври от ярост. Той отчаяно се нахвърли върху мъжагата като котка, която скача на ствола на дърво, за да се избави от подгонилия я пес. За съжаление на котката, мъжагата не само не беше дърво, в което да можеш да забиеш нокти и да се покатериш по него на спокойствие от кучето, а напротив — бе нещо много по-страшно и, особено, по-силно от куче. Метачът скоро усети стремително ускорение в посока нагоре и надясно от правоъгълника и табелката, и след продължителен параболичен полет, благополучно се приземи на достопочтеното разстояние от един як здравеняшки хвърлей.