Мъжлето тъкмо обелваше една семка със зъбите си.
— Леле, пич! Да не ходиш на фитнес?! — произнесе той, с пълна уста, докато се запознаваше с високите вкусови качества на семката.
Мъжагата изчакваше да види какво ще стори летящият метач.
— Няма да ти се размине, гадняр! Ще видиш като се върна! — излая скакалецът и хукна с всичка сила в посоката, от която имаше нещастието да пристигне.
Широкоплещестият се замисли за миг и не отговори на Тичко.
— Или си спортист? Щангист? Културист? Колко вдигаш от лежанка?
Здравенякът пак се замисли и пак не отговори на никой от въпросите. А мъжлето разчопляше втората едричка, сочна, печена, добре осолена, прясна, вкусна — е, само малко поизстинала — слънчогледова семка, обрана от плодородната адска земя.
— Или си си по рождение такъв… Якичък?
Широкоплещестият за трети път се замисли, и за трети път не пожела да си признае.
— Сега какво ще правим? — измъдри, умно, голото мъжле.
— Ще вляза. — този път отговори, макар и равнодушно, здравенякът.
— Къде?!
Вместо да приказва той се запъти към правоъгълника в сивата стена, с няколко оттенъка по-тъмна от пода, и бавно се опита да го пререже с лявата си ръка, с която стискаше продълговатата кутия.
Ръката потъваше, но с много по-голямо усилие, отколкото когато излизаше от вътрешната страна на коридора насам.
— Абе ти да не си призрак!? — подскочи от ужас Тичко.
Мъжагата сви лявата си ръка към тялото и опита да пререже стената и с дясната, която държеше двете метли, придобити по съвсем честен начин, в съзвучие с разпоредбите на Закона на джунглата. Пръстите леко потънаха, но с осезаемо, макар и на границата на чувствителността, по-голямо усилие, отколкото бе необходимо на лявата ръка преди малко. Метлите обаче заядоха; пущините се удариха в правоъгълника и не щяха да минат!
— Да не искаш да ме изоставиш тук?! — умолително запита голият мъж.
Облеченият забеляза, че очертанията на правоъгълника стават по-плътни, и че се е появил зародиш на дръжка; все още плосък, но със склонност бързо да расте и да придобие трето измерение.
Да изостави ли мъжлето? Дали би имал полза от него, и няма ли да му пречи да изпълни задачата си? Няма ли опасност да му навлече неприятности, както е без дрехи?
Широкоплещестият пресметна нещо на ум и съобрази, че дрехи ще се намерят.
Освен това, макар и без дрехи, той може би ще може да върши неща, които за него са забранени.
— Правоъгълникът е врата. Скоро ще се появи дръжката. Ти ще дойдеш с мен.
— Врата?! Това е черен правоъгълник, нарисуван, — да, с линия или триъгълник — от някого от онези диваци с коланите. Ако ти си призрак, аз се страхувам, че не съм и няма да мога да премина…
Тичко не виждаше нарастващия зачатък на дръжка върху правоъгълника, нито удебеляващите се очертания, защото бе застанал зад широките плещи на широкоплещестия, който се досети и се отмести към наклонения надпис.
— Вярно ли е, че не искаш да те изоставя тук? — попита здравенякът.
Тичко зърна как правоъгълникът търпи преобразование и с треперещ глас рече.
— Д-д… Да!
— Следвай ме, ако искаш да не те изоставя.
Скоро цялата хватка на дръжката на вратата към коридора към Ада се изчерта.
Мъжагата и мъжлето влязоха в него един зад друг.
ГЛАВА 10
Девойката беше сменила асансьорната таванска програма.
„Искате ли да изчистите своята крепост за нула време?“ — питаше зализан с брилянтин красавец по къси ръкави, под които стърчаха напомпани бицепси. — „Искате ли в дома ви всичко да блести от чистота, без…“ — млъкна той, защото Ана прецени и тая „забавна“ програма за отвратителна.
Асансьорът не си бе доразказал целия урок.
11. Ако пътниците, без редовен пиколо, не накарат АТ-ът да потегли нанякъде до определено време, известно време преди да изтече определеното време им се напомня, че ако не тръгнат с АТ-а към някое определено място, АТ-ът сам ще тръгне към някое определено място, като местоназначението ще бъде избрано според бакшиша, пуснат от душа от пътниците в касата. Тъй като правилата за избиране на цел на преместване на АТ-а са заложени в схемите на изчислителна машина, до която пътниците нямат достъп, за тях е препоръчително да решат навреме накъде ще пътуват. За избор на местоназначение, препоръчваме изданието „Къде да почиваме в Ада с товарни асансьори“ от Дивон Иванов и Едвин Строичин.