— Значи, все пак, има изчислителна машина на асансьора. — отбеляза Ана.
Емил изгледа скромните средства за въвеждане на данни, състоящи се, всичко на всичко, от четири копчета и два педала.
— Дали ще можем да я разнищим през пулта? — помисли на глас, с нотка на силно съмнение, той.
— Съмнявам се. — каза девойката.
— И аз, но ми се иска…
12. Когато времето за избиране на местоназначение се приближи още повече до границата, след която АТ-ът запраща товара нанякъде, според волята на жребия, АТ-ът отново предупреждава представителя на пътниците, притежаващ временни пиколски права, да побърза в избора си.
— Знаеш ли къде ще ни закара това чудо? — загрижи се младежът.
Светодиодният показвач с 9 лампички се бе изчистил сам и най-дясната трепкаше в очакване, както когато АТ-ът ги караше да налучкат действие, с което да я успокоят. Девойката плахо допря нелакирания показалец на лявата си ръка до белия бутон под лампичките, и светодиодът засвети постоянно, предавайки мигащата щафета на своя съсед отляво.
13. Когато се избере първата цифра, на колебаещите се пътници се предоставя допълнително време за дописване на решението.
— Не знам… — призна Ана. — Но и аз, като теб, искам да разбера.
— Какво ще кажеш за девет светещи лампички?
— Имаш предвид, че вероятно това ще е някой служебен етаж?
— Да. Да опитаме?
Девойката отговори на младежа с осем леки почуквания върху белия бутон.
В това време десетата лампичка, отделена вляво от останалите девет, премина от спокойно положение в трептящо; с период между присветванията секунда и нещо.
— Ти го въведи. — заръча Ана на Емил, и той бодна с пръст червения.
14. Когато АТ-ът все още влиза в работно състояние заповедите за отпътуване на определено равнище не работят. Трябва да ги потвърдите отново, когато АТ-ът застане в работно положение.
— Виж! — възкликна момчето. — Мигачът за състоянието!
— Работно състояние?… Този асансьор изглежда е нещо повече от кабина, теглена и тласкана нагоре-надолу от няколко въжета, двигател, тежести и противотежести? — помисли на глас момичето.
В съзнанието на Емил веднага блеснаха схеми на механични устройства, действащи на няколко равнища на управление, в които вършещите целева работа части първо трябва да се преместят от началното си спокойно положение в първо работно; след това, под действие на допълнителни сили, механизмите стигат до второ, трето и т.н. работни положения, според броя на равнищата на разпределеното управление.
На езика на знанието за изчислителни машини асансьорната система може би бе дърво или мрежа; на езика на мравките: мравуняк.
— Нещо като мравуняк с кръстовища? — рече шеговито момчето.
„Представяме най-новия, най-избелващ, най-мек, с най-нова формула, най-изгоден, най-евтин, в най-красива кутия…“ — Ана напомпа педала за смяна на каналите.
„Сега, заедно с теб, ще направим майонеза в домашни условия. Как ти се струва, Гьорст?!
— Невъзможно?!
За Ултраротор-16999 няма невъзможни неща в приготвянето и на най-изисканите ястия, поднасяни в най-добрите ресторанти на хотелите с най-много, най-големи и най-лъскави звезди!
— Изключително!
Поставяме три пресни яйца. Сипваме най-хубавата мазнина: зехтин.
— Леле!
Хайде, Гьорст, ела да си сложим заедно ръцете върху капачето на Ултраротор-16999 и да преброим: едно, две…“
Лампичката за служебна информация продължаваше да нервничи.
— Аз правя майонеза!
„Браво, Гьорст! Чувстваш се като главен готвач в седемзвездната хотелска верига «Циц», нали?“
— Забележително си прав, Бьорн!
„Ултраротор-16999 — удивително малък, а с мощта на три супервихрени свръхзвукови реактивни торнада! Той нарязва, сми…“
На следващия канал изскочи добре изпълнена, тъкмо където трябва, мацка по бански, която люлееше на люлка своя колежка, извадена от почти същия творчески калъп. Люлката беше оплетена от кабели: усукани двойки, четворки и осморки; няколко коаксиални кабели с различни размери и, разбира се, два-три безжични кабела.
Колежката на люлящата — люляната бе възседнала кутия на личен настолен сметач — светъл правоъгълник, по който изпъкват и се вдлъбват копчета, надписи, лепенки, капаци и разнообразни очертания на отвори за отваряне и затваряне, както и за пъхане и измъкване на носители на информация; зад гърба на двете млади госпожици по бански се виждаше нещо подобно на електронна схема върху печатна платка, по която се движат светещи точки със скоростта на охлюв, изтощен от две денонощия пълзене сред разгонени представители на своя вид; а най-долу, на тавана на АТ-а, играещ ролята на прожекционно платно, бе залепен странен низ от букви и специални знаци.