Шерифът изплю пурата си и тя угасна на земята, до бъчвата с джин; заедно със спътника му бяха извадили револверите си, притискаха се гръб в гръб и се озъртаха като подплашени котараци.
— Излез и се бий като доблестен мъж, Шутър!
Миг тишина, колкото мустангът пак горделиво да се изпъчи, че е свободен.
Па-па — изпатка ги пушката през прозорцита на магазина. Двамата пазители на реда изпуснаха пищовите си и се срутиха да агонизират в прахоляка. Разбойникът ритна един здрав шут на хилавата врата, изкърти я и излезе на светло. Бе с набола брада и гъсти мустаци. Носеше бомбе, както се полага, но си бе свалил кърпата от устата и лукаво се усмихваше, докато сочеше все още живите си жертви с цевта на винчистката.
— Подлец! Направил си се на наш човек! — изскимтя раненият шериф; той се готвеше да грабне револвера, който бе паднал на една ръка разстояние от дясната му страна; голобрадият му, младолик, съдружник обаче можа само да забие поглед в Шутър, колкото да отнесе лицето на виновника за смъртта си в отвъдното, и издъхна.
Стрелецът се надвеси над шерифа и го застреля със злобен поглед.
— Да те довърша ли, или да те оставя да ти изтече кръвта?
Па-па-па-па — изневиделица някой напълни Шутър с олово. Шутър опули грозно зъркели, падна на колене; видя своя убиец, колкото, с последни сили, да си помисли — „Ще се видим в ада, да те вземат мътните дано.“ — и се пльосна бездиханен, по лице, до угасналата пура на шерифа.
— Как сте, сър!? — попита ималият късмета да стреля последен, и се затича към шерифа.
— Ще се оправя. — отговори той и откопча ризата си.
Дрехата отдолу бе покрита с джобове, в които, плътно една до друга, бяха пъхнати два слоя плоски метални бутилки, някои от които пробити.
Зазвуча музика в стил Еньо Мориконьов, когато се случва нещо радостно; гледната точка се спусна ниско и камерата хвана в едър план бъчвата и бомбето на убития убиец. Появи се огромен надпис с шрифт като от времето на Дивия запад, и мъжествен глас избоботи:
„Джин Бин — за доблестни мъже!“
В дъното показаха бял уред за мъчения, наричан галено „зъболекарски стол“ и вниманието се прехвърли върху мъж в бяла лекарска мантия, който се разхождаше сред отрупаните с плодове, зеленчуци и всякакви чеда на майката земя маси на Събота пазара, включително такива, за които не знам какво представляват. (Например някакви сочни виолетово-оранжеви плодове; е, може да са били и зеленчуци; или нещо друго?)
— Готови ли сте за преглед? — запита мъжът в бялата мантия един минувач, който оглеждаше червените чушки и видя, че са малко презрели.
— Не. — отговори минувачът и отмина на съседната маса, да види как върви празът.
— Готови ли сте за преглед? — попита докторът млада купувачка, на която тъкмо й мереха две кила краставици.
— Къде? Тук? На пазара? — озадачено отговори с въпрос тя.
— Да! Ето там сме сложили походен стол!
— Не Ви е срам! — възмути се бременната, взе си краставиците и си замина.
— Готови ли сте за преглед? — попита докторът един възрастен господин, който с мъка се бе привел над ниска сергия с арпаджик.
Старецът му се усмихна с три зъба и изфъфли.
— Какъв поглед?
— Никакъв. — хладно промълви мъжът с бяла мантия; зарадва се, като видя, че зад възрастния господин продава млада дама, и се обърна към нея.
— Готови ли сте за преглед?
— По всяко време! Изберете каквото си харесате. При нас са най-хубавите зарзавати! Имат и документи. Първо се опипва, после се купува. Пипнете ги, не се стеснявайте, господине!
— Готов ли си за преглед, моето момче? — попита за пети път докторът.
— Не съм, ама и не ща!
Момченцето стискаше нагризано шоколадче „Кума Лиса“ с обелен станиол и се ухили, за да покаже колко са черни зъбките му; докторът посърна и се набута на една млада накипрена и нагримирана госпожица с високи токове.
— Готови ли сте за преглед?
— Я се разкарай!
„Паста за зъби «Бял Зъб» — а вие готови ли си за преглед?“
— Имам си една мечта… — рече момъкът. — …да живея в замък от фин млечен шоколад и всеки ден да си го хапвам…
Не щеш ли, мигом мечтата му почти се сбъдна и тялото му се появи пред замък за чудо и приказ, построен от огромни фини млечни шоколадови блокове с надписи „Кума Лиса“ по тях. Кой ги знае откъде изникнаха и няколко стотици (или хиляди?) души народ със същата мечта, само че по-целеустремени от момъка. (Ако да търчиш като член на стадо подплашени слонове означава „по-целеустремен“, отколкото ако си седиш и се пазиш стадото да не те стъпче.)