— Не се притеснявайте. При мен книгите са много евтини; особено когато ги продарявам на любознателни деца.
Новият продавач не се беше бръснал от години и изглеждаше, че естествените извори за боя на брадата и мустаците му са пресъхнали отдавна преди да е спрял да го прави; нямаше куфарче, разтворено пред гърдите си; нямаше и задължителната за добрия амбулантен търговец вратовръзка.
Ушите му подпираха каскетче с козирка; на темето му бе опънат ластик на стар модел скиорски очила с ултравиолетова защита. Костюмът и палтото следваха модата от времето на родителите на Емил като гаджета, а обувките изглеждаха като на кумеца от сватбените им снимки.
На изкривения от годините гръб на кретащия старец лежеше хлабаво завързана, препълнена с книги, мешка от която няколко преливаха и ръбовете им стърчаха отвън.
— Не ти ли прилича на капан? Иска да ни омае по заобиколен начин? — усъмни се Емил.
— Хе-хе, има си и броня за очите, нали? Ще го опази от слънцето, но не и от лазера…
— Деца, ще ми помогнете ли да сваля товара от плещите си? Годинките ми са много. — изпъшка старецът.
Децата се спогледаха и едновременно се отзоваха на молбата.
— Изберете си колкото и които книжки си искате. Питайте, ако имате нещо да питате; аз ще съм на вашите услуги. — рече господинът, извади от някъде походно сгъваемо столче и отпусна старите си отслабнали мускули и изтънели кокали върху него. — Ох, само малко да си почина.
Емил и Ана внимателно обърнаха мешката и разсипаха богатството по пода.
„Да се измъкнеш от лъжливи търговци за шейсет секунди“, „Пътуващите търговци — живи дяволи“, „Да си купиш или да си платиш“…
Адреналинът в кръвта на Емил закипя.
— Клопк-а-а-а!!!
За две бързи мигвания на надписа „Книги“ по наклонените стени на коридора момчето се бе претърколило, запратило продължението на дулото на сребърния лазер в челото на кротналия старец и натиснало копчето.
Показалката обаче не проработи, а Ана го издърпа през бицепсите.
— Емиле, какви ги вършиш?
— Момче, внимавай да не се нараниш. Тези играчки са опасни!
— Изчезни го докато имаме време! Твоят лазер работи! — извика Емил.
— Както искате, деца. Стар съм вече; може би е дошъл моят час.
Младежът напомпа копчето, в опита си пак да облъчи книжаря със супермощния ултракохерентен лазерен лъч. Лъчът обаче не щеше да се покаже от цевта на показалката, а Ана отново дръпна приятеля си през кльощавите бицепси.
— Емиле, той не е против нас!
Тя изправи гърба на „Бягане с препятствия от амбулантни търговци“ пред лицето му.
— Струва нула?! — удиви се Емил.
— Да, деца. При мен всичко се продарява безплатно.
— Кой си ти? — попита младежът, а девойката се зае да търси интересни парчета от сочната книжна купчина.
Под „Проектиране на 99-разредни микропроцесори“ и „От най-евтиното винаги има и по-евтино“, се подаваше част от заглавие: „тема за товар“.
— Кой съм аз… Ох, — въздъхна възрастният господин — какъвто такъв. Разгледайте книгите, може да ви потрябва нещо от тях.
„Програмиране на Ада“ — веднага жадно си издърпа Емил и побърза да се похвали.
— Ана, виж!
Тя тъкмо отместваше книгата, която скриваше десния край на тайнственото „тема за товарни“, когато приятелят й я сепна и я накара да удържа вълнението си от думата, което трябваше да коментира.
— Ада ще ти хареса. Не се плаши…
— Ти знаеш ли Ада? — с интонацията на четиригодишно любознателно момченце, което се обръща към своята майка, попита Емил.
— О, познавам я… го отлично. Не е труден език; ще го овладееш.
— Да, младежо, Ада много ще ти хареса. Вземи я!
Гласът на Ана накара интересната книжка — има-няма 200 странички — да
легне встрани от купчината със закнижено знание.
„Да обичаме и да бъдем обичани“, „Сто съвета за програмистите на Сиси“
Откъде накъде ще има език за програмисти, за който Емил дори да не е чувал!?
— А какво е Сиси? — попита стареца младежът.
— Същото като…
Ана посягаше да премести книгата над „тема за товарни а“, която бе озаглавена, с букви обагрени в различни оттенъци на телесния и черния цвят:
„Приключения в дълбините на повърхностните преживявания“
— Почти същото като Ада, но не съвсем. Има и общо, и различно. — отговори на въпроса девойката.
Емил прокара пръст по ивицата, където се подаваха отрязаните ръбове на страниците на „Сто съвета за програмистите на Сиси“, за да разбере що за чудо ще да е.
— Не! Недей да я зачиташ! Ще те увлече, а нямаме време.
— Слушай я, младежо, тя е добро момиче!
Момчето послуша съвета на доброто момиче, което най-сетне избута „Приключения в дълбините на повърхностните преживявания“ и откри дясната страна на частично скритото заглавие: