Адам не усещаше, че стиска все по-силно.
— Айона казвала ли ти е нещо? Някой да ти е подхвърлял подобен намек?
Тя се освободи от ръцете му и се изправи. После го погледна и се усмихна.
— Знам някои неща за теб, Адам. Ти си един от най-известните ергени в Денвър и имаш намерение да си останеш такъв. Айона ми спомена за тонтината. Сигурна съм, че тя е допълнителен стимул. — Тя замълча. — Имам ти пълно доверие, Адам.
Той се ухили глупаво.
— Е, след като вече се опознахме толкова добре, какво ще кажеш за екскурзията до Булдър?
Четвърта глава
Лора ахна, когато Адам спря колата пред дома на Джефри Елман — невероятно красива постройка от кедър и стъкло, с панорамен изглед към Скалистите планини.
— Хубава е, нали? — усмихна се Адам.
— Хубава? Великолепна е! — възкликна Лора и изгледа замислено Адам. — Възприемаш всичко толкова спокойно.
— Кое възприемам спокойно? — Той изключи двигателя и се обърна към нея.
— Водиш спокоен живот в огромно имение. Твои приятели са все известни и богати хора. Нямаш никакви грижи, никакви проблеми. За теб всичко е толкова лесно, толкова естествено.
— Според твоето описание изглеждам като пълен глупак.
— Не исках да кажа такова нещо. Може би просто… ревнувам. И съм уплашена. Вероятно се страхувам. Възможно е когато паметта ми се възвърне, да се окаже, че съм най-обикновена жена, която води сив скучен живот и прекарва дните си в някой мръсен офис, а нощите… — Тя погледна встрани.
— Със съпруг? Със… семейство? — Лора не отговори. — Не мисля — рече уверено Адам. — Щеше да излезе съобщение във вестника. Когато изчезне съпруга или майка, събитието се превръща в основна новина за вестниците и телевизията.
Лора се загледа в къщата на Елман.
— Може би съм прекарвала нощите сама, сгушена в леглото с книга в ръка, надявайки се телефонът да звънне.
— И това не ми се вярва — каза Адам.
— Не ти ли се вярва?
Лора се обърна към него и той с изумление видя сълзи в очите й. Без да се замисля, протегна ръка да я погали, но тя бързо отвори вратата и се измъкна от колата.
Джефри Елман ги посрещна на вратата. Художникът изобщо не отговаряше на представите на Лора за човек на изкуството. Беше възпълен оплешивяващ мъж на средна възраст, когото тя би взела за търговец или застрахователен агент.
— Добре дошли в къщата на Елман — поздрави сърдечно той. — Или, както я нарича майка ми, „Прищявката на Джефри“. — Елман се усмихна топло. — А аз мисля, че е за предпочитане пред някоя пълна с хлебарки мансарда в Сохо. — Той прегърна приятелски Лора. — Чувствайте се като у дома си.
Лора хареса от пръв поглед както Джефри, така и къщата му. А забеляза, че и на Адам му се понравиха.
— Лудост е, нали? — каза Джефри през смях, докато наблюдаваше как Лора с възхищение разглежда преддверието. — Когато съм тук, светът е буквално в краката ми.
— Прекрасно е — каза Лора. — Сигурно се чувствате…
Но, преди да довърши изречението си, той се изсмя и потупа голямото си шкембе.
— Чувствам се малко не на място… — Той се наведе към нея. — Малко като мошеник.
— Искате да кажете, че всички тези платна са измама?
— Момичето ми харесва, Адам — ухили се Джефри. — Къде я намери? Ще откриеш ли и за мен подобна жена?
— Съжалявам, Елман, единствена е — усмихна се Адам.
Джефри погледна заговорнически към Лора.
— Едно е сигурно. Различна си от всички останали приятелки на Адам. Веднага го забелязах.
— Какво точно забелязахте? — попита Лора с любопитство.
Джефри не отговори веднага.
— Какво забелязах ли? — повтори той, изучавайки я с проницателния поглед на художник. — Ами забелязах красота, интелигентност, дух, гордост, страст и… потиснатост.
Лора усети как лицето й пламна, когато Джефри се втренчи за няколко секунди в нея. Настъпи неловко мълчание и тя почувства изпитателния поглед на Адам.
— Исках да ви направя комплимент — наруши тишината Джефри. — Аз самият притежавам някои от тези качества. Е, може би без красотата. Но потиснатостта със сигурност. Тя е основната движеща сила в живота ми. Благодарение на нея осъществих желанията си.
— В момента аз дори не зная какво точно искам — отвърна тихо Лора, след това приближи до една от стените, покрита с огромни платна в ярки цветове.
— Забавни са, нали? — обади се Адам зад гърба й. Тя погледна през рамо — първо Адам, после Джефри.
— Те са диви, абсурдни и бунтарски. — Тя се усмихна на художника. — Исках да ви направя комплимент.
Джефри и Адам се спогледаха и избухнаха в смях.