— Дорис, в края на краищата, май ще пия кафе. А останало ли е някое шишенце антиацид?
Докъде бях стигнал? А, да. Ако ме попитате кой според мен ще направи най-голяма сцена, без колебание бих ви отговорил — Труман, третият син на Александър, бунтарят с черни кожени дрехи и мотоциклет „Харли Дейвидсън“. Да продължавам ли с описанието? Може би само една кратка комична история…
Когато Тру беше на седемнайсет, няколко седмици преди да завърши един от най-добрите колежи в Денвър, бе изключен, защото не позволил да му вземат мерки за шапка и пелерина. Заявил, че униформите били символ на потисничество и потъпкване на индивида. Тру никога не е говорил със заобикалки, нито пък се е примирявал с обществените норми. Не. Промяна, реформа, обновление — тези думи винаги са ръководели Тру. И продължават да го ръководят. Той е непрекъснато в конфликт с Питър по въпроса как трябва да бъде управлявана компанията. Но да се върнем на историята с изключването от колежа. Александър, естествено, бе твърдо решил синът му да завърши. Увещаваше го, настояваше, заплашваше и накрая Тру отстъпи. До известна степен. За радост на баща си, той сложи шапката и пелерината за завършването. Но веднага след като си взе дипломата, още на сцената, Тру се спря за момент, обърна се с гръб към публиката — горди и уважавани родители и приятели — и… Повдигна пелерината и показа „месечината“ си…
Извинете, но наистина не ми е добре.
— Дорис, дали свършиха поничките? Може би ако хапна нещо…
О, Боже, наближава десет! Естествено, Питър ще бъде точен. При Питър точността граничи с педантичност. Но за сметка на това, Адам, най-големият брат, никога и за нищо не е идвал навреме. Та той закъсня с цели три седмици дори за раждането си. Но пък трябва да ви призная, толкова е чаровен, че никой не може да му се разсърди за доста небрежното отношение към… Към всичко, с изключение на нежния пол. Адам е от онзи тип мъже, които в моята младост наричаха палавници. Още като пеленаче се заглеждаше по момичета. Сигурен съм, че е единственото момче, което е имало сериозни приятелки още в детската градина. И то две едновременно.
Мисля, че съм спокоен само за най-малкия, Тейлър. Толкова мило, стеснително и скромно момче. Не че е по-глупав от останалите. Тейлър е може би най-умният, но хвърчи из облаците и се смята за изобретател. Всъщност някои от джаджите, които е измислил, са доста хитри, защото никога не действат точно така, както Тейлър си е представял.
Например електрическата отварачка за шампанско, която, в края на краищата, изстрелваше тапите с такава сила, че правеха дупки в тавана. Александър шеговито подхвърли, че би могъл да я продаде като оръжие на ЦРУ.
Но провалите ни най-малко не отчайват Тейлър. В момента той работи върху най-сложното си изобретение — робот-помошник. Трябва да ви кажа, че… Извинете. Дорис звъни…
Всички вече са тук! О, Боже. И Джесика е с тях. Не че присъствието й трябва да ме учудва. Джесика е от онези жени, които не позволяват живота да минава покрай тях. Не ме разбирайте погрешно. Изпълнен съм с уважение и възхищение към Джесика Форчън. Е, между нас да си остане, винаги съм изпитвал… по-особени чувства към нея. Някакво… привличане. Едно време бях… влюбен в нея. Дори сега…
И все пак, каквото и да изпитвам към Джесика Форчън, то не променя факта, че присъствието й… ме смущава. Честно казано — пред тази жена си глътвам езика. Неведнъж в нейно присъствие съм се чувствал като ученик. Днес със сигурност ще бъда като заекващ прощъпалник пред нея.
— Добре, Дорис. Ще се срещна със семейство Форчън в заседателната зала.
Благодаря ви, че бяхте достатъчно търпеливи да ме изчакате. Всъщност срещата бе доста по-кратка, отколкото очаквах. Ще ви разкажа точно какво се случи…
С трепет влизам в залата за заседания. Всички вече са там и очакването витае във въздуха. Съзнателно отбягвам настоятелния въпросителен поглед на Джесика и решавам да мина направо към темата. Или поне се опитвам. Не е лесно, когато гласът ти трепери.
— Както знаете, завещанието на вашия баща ви предоставя равни дялове в компанията, които не могат да бъдат нито прехвърляни, нито продавани. Освен това, според забележката, в завещанието има и допълнителни… условия. — Надявам се, че говоря бавно и авторитетно.