Лора се усмихна.
— Май съм си изградила съвсем погрешна представа за теб, Адам. Бях решила, че си…
— Глупак? — ухили се той.
— Е, това е малко…
— Меко казано?
Тя се засмя.
— Този твой маниер да завършваш изреченията ми може да се превърне в…
— Навик?
Погледите им се срещнаха.
— Приятен навик — завърши Лора.
Той отвори вратата на приемната за директорските кабинети и я покани да влезе. Когато минаваше покрай него, той каза:
— Необузданият плейбой е само поза. Дълбоко в себе си крия много…
— Чувства?
— Взе ми думата от устата, мила — засмя се той.
Госпожа Сондърс — невероятно способната главна секретарка — стоеше притеснено в центъра на просторния, но явно отдавна неизползван, кабинет на Адам Форчън.
— Ние… Не ви… очаквахме, господин Форчън — заекна тя.
— Реших да се върна по-рано, госпожо… — Той не можа да си спомни името й и се закашля, за да прикрие незнанието си.
— Може би отново ще искате да използвате кабинета на брат си, господин Форчън. Опасявам се, че тук е малко прашно. — Госпожа Сондърс притеснено погледна Адам.
— Прахът се трупа невероятно бързо — каза Адам, отиде до прозореца и се опита да го отвори.
— Не се отварят, господин Форчън. Централна климатична инсталация.
— Зная. Просто… Проверявах дали…
— Дали не става течение? — предположи Лора. Адам кимна и чукна леко по рамката. След това извади бележника си и бързо го прегледа.
— И така… — Той се обърна към Лора. — Първа точка за днес е твоето настаняване в съседната стая. — После продължи към госпожа Сондърс. — Изчистете праха, донесете свежи цветя и се погрижете да сменят стола в съседната стая с по-удобен.
— Мисля, че там няма стол, господин Форчън. Съседната стая е само…
Адам прегърна госпожа Сондърс през раменете.
— Ще се справите, нали? Искам следобед кабинетът на Лора да бъде тип-топ. Разбирате ли? Искам също така да прегледате графика ми и да отмените всички сутрешни срещи.
— Графикът ви?
Адам изпрати госпожа Сондърс до вратата.
— Това е всичко. Засега.
Когато госпожа Сондърс излезе от кабинета на Адам Форчън, около бюрото й се бяха събрали десетина служители на компанията.
— Какво прави тук? — попита Мили от счетоводството.
— Нямам представа — сви рамене госпожа Сондърс. — Като че ли е откачил. „Отменете всичките ми сутрешни срещи“! Така ми каза.
— Да ги отмениш? Какви срещи? — промърмори Гари от личен състав.
— Може би с неговия букмейкър? — предположи секретарката Лин.
— Глупости — каза най-сериозно госпожа Сондърс. — Чувала съм какви ли не слухове за най-големия от братята Форчън, но не и за хазарт. А дори да залага, със сигурност няма да го прави оттук. О, Питър Форчън не би го понесъл.
— Може да организира нов прием — подхвърли друга служителка.
— При положение, че Питър Форчън е тук? Тази сутрин ми се обади, за да ми съобщи, че ще дойде към обяд — каза Ронда, личната секретарка на президента.
— Аз мисля, колкото и невероятно да ви изглежда, че е тук, за да… работи — рече госпожа Сондърс.
— Да работи?! — извикаха всички в един глас.
— Имаше дори бележник — добави главната секретарка.
— А красавицата, която дойде с него? — попита Гари.
— Тя е новата му помощничка — докладва госпожа Сондърс.
— Ив какво ще му помага? — подхвърли Гари.
Чу се сподавен кикот.
— Струва ми се позната — замисли се Мили.
— Разбира се, че изглежда позната — каза госпожа Сондърс и се изсмя сухо.
— Сетих се. — Гари щракна с пръсти. — Не е ли скитницата, която нощният пазач откри в пробната на седмия етаж миналия петък?
— Точно тя е — каза Мили. — Момичето, страдащо от амнезия. Интересно, коя ли е всъщност?
Госпожа Сондърс седна зад бюрото си и погледна замислено събралите се.
— Да, интересно. В нея има нещо… Нещо смътно познато. — Тя поклати глава. — Е, сигурна съм, че семейство Форчън прави всичко възможно, за да открие истинската й самоличност.
Когато чу да се отваря вратата към съседния кабинет, Адам бързо прибра стика за голф и малката изкуствена площадка в шкафа. Тъкмо се извърна и в стаята влезе Лора с цял куп документи.
— Мисля, че са достатъчно за начало — каза тя и ги стовари върху бюрото му.