— Вали ли?
— Истинска буря.
Лора приближи до прозореца.
— Е, не е чак толкова страшно.
— Да, но дъждът все повече се усилва — настоя той. След това погледна замислено Лора. — Имам предложение. Тъй като е доста късно, навън вали и искаме утре сутринта да дойдем пак, какво ще кажеш да… се приютим в апартамента на брат ми в хотел „Медисън“? Ще прекараме много приятна вечер. Пианистът в „Скайлайн“ е изключителен. Какво ще кажеш?
— В хотел „Медисън“? — Лора го погледна подозрително.
— Точно отсреща. Ако изтичаме бързо, може да се проврем между капките.
— Апартамент?
— Да. Много хубав апартамент. Питър го държи целогодишно, за да остава в града, когато поиска. Но тази вечер си е вкъщи. Тръгна си около пет часа.
Лора продължи да го гледа втренчено. Най-накрая той въздъхна.
— Има две спални. Не се притеснявай.
— Добре, защо не?
Изненадващо бързият й отговор го стресна и той се изчерви. Защото беше Лора. Защото за него тя бе невинна и уязвима; жена, която би приела много сериозно подобна интимност. И защото все още не беше наясно какво изпитва към нея и се притесняваше от силните й чувства. В края на краищата, любовта им не можеше да има бъдеще. Дори тонтината да не съществуваше, за него бракът бе недопустим. Никога не се бе замислял сериозно за женитба, нито дори за по-трайна връзка.
Лора отиде до закачалката и си облече шлифера.
— Извинявай, Адам. Не исках да ти създавам трудности. Може би е по-добре да се приберем вкъщи.
Той приближи зад гърба й и нежно я обърна с лице към себе си.
— Луд съм по теб, Лора. Нека отидем в „Медисън“.
От компактдиска се лееше песен на Франк Синатра, а Лора и Адам танцуваха в гостната на хотелския апартаментна Питър. Наближаваше полунощ. На малката масичка бяха оставени преполовена бутилка шампанско и сребърна купа с ягоди.
Лора склони глава на гърдите му. Беше леко замаяна от шампанското и се чувстваше прекрасно.
— Лора, трябва да смъкна товара от себе си.
— Толкова ли съм тежка? — вдигна глава тя.
Той се усмихна и отново я притегли в обятията си.
— Не. Свързано е с работата.
— Добре — прошепна тя.
Продължиха да танцуват, но след малко той внезапно спря.
— Да седнем.
Тя се настани на канапето и взе ягода, но видя напрегнатото му изражение и загрижено попита:
— Какво има, Адам? Какво се е случило в компанията?
Беше му трудно да започне и дори не знаеше защо държи толкова много да й каже всичко.
— Лора, преди да те назнача за свой помощник, едва ли съм прекарал и един ден в кабинета си. Говоря за последните десет години. Не съм никакъв специалист в трудовите отношения. Пит ме забърка в онази история със стачката само защото той беше извън страната. Тру беше наскоро опериран от апандисит, а Тейлър. Ами за него не може да се каже, че е от най-общителните. Сигурно съм искал да се представя пред теб като компетентен и сериозен ръководител, а не някакъв… развейпрах.
— Знаех го, Адам.
— Знаела си?!
— Разбрах, че никога не си работил там — уточни тя. — Спомняш ли си, когато отиде да занесеш папките в „Личен състав“? Ти дори не знаеше на кой етаж се намира.
— Значи си го забелязала!
— Забелязах също, че наистина имаш талант за тази работа. От докладите, които прочетох още първия ден, разбрах, че великолепно си се справил със стачката. Може да си бил „забъркан“, но имаш дарба за преговори. И тогава си помислих, че съм длъжна да те… насърча.
— И го направи, нали? — Той повдигна вежда. — Значи през цялото време тайно си ми се надсмивала?
— Не. Не е точно така. — Тя замълча. — Е, само малко. Но всъщност наистина исках да разбереш колко високо ценя твоите способности. Ти си талантлив, Адам. И е хубаво, когато човек го усети, нали?
Адам нямаше намерение да се предаде толкова лесно. Изминаха цели пет секунди, докато я взе в прегръдките си.
— Това е по-хубаво — каза той и плъзна ръце към ципа на роклята й.
Хладен въздух и топли длани галеха голия й гръб. Тя вплете пръсти в косата му, притисна устни към ухото му и прошепна:
— О, Адам, обичам те.
Той нежно я положи на леглото и се вгледа в красивото й лице. Как копнееше за нея! Как невероятно силно го привличаше! Колко дълбоко го вълнуваха нейната нежност и вярата й в него. И докато я гледаше и вдъхваше свежия й аромат, топла вълна заля тялото му.
Но какво не беше наред? Отдавна не бе желал жена така, както желаеше Лора. Не, никога. Тя бе готова, очакваща… Да, дори нетърпелива. Какво го спираше да свали дрехите й, да я занесе в леглото и да я люби лудо и страстно?
— Лора… — Той я хвана за ръцете и опита да отклони погледа си от гладките й голи рамене. После я пусна и рязко се изправи. На лицето му бе изписана болка.