Лора го погледна разтревожено.
— Болен ли си, Адам? Да не ти е лошо?
Да, мислеше той. Наистина ми е лошо. От гузна съвест.
— Въздух — промърмори той. — Трябва… Да изляза навън.
— Ще дойда с теб — скочи Лора.
— Не. Не, моля те. Ти остани тук. Аз… Ще се оправя. — И докато се опитваше да я успокои, бързо стигна до вратата, грабна шлифера и се измъкна.
Лора гледаше втренчено затворената врата. Дали това означаваше скъсване? Или Адам я мислеше за луда? Или го бе уплашила с разкриването на чувствата си?
След около десет минути телефонът иззвъня. Тя се поколеба — сигурно търсеха Питър. Все пак апартаментът бе негов. Вдигна слушалката едва след четвъртото иззвъняване.
— Ало.
— Лора.
— Адам. Добре ли си?
— Да.
— Къде си?
— Слушай, Лора, искам да знаеш нещо. Ти си единствената красива и привлекателна жена, от която съм избягал така.
— О, Адам — промърмори Лора, — къде си?
— Не е важно. Има значение само…
— Да, кажи кое има значение. Кажи го бавно и ясно, за да го разбера.
— Ами… Аз много държа на теб…
Лора внимателно остави слушалката на масата, вдигна ципа на роклята си и тихо, но бързо излезе от апартамента. В коридора, близо до асансьорите, имаше вътрешен телефон. Тя бързо набра номера на рецепцията.
— Извинете, бихте ли ми казали дали Адам Форчън е сред гостите на хотела?
— О, да. Току-що пристигна. В стая осемстотин и три.
— … кавалерско отношение и имах връзки с жени, които, също като мен, не се интересуваха от нещо по-сериозно и трайно…
На вратата се почука.
— Един момент, Лора. — Адам остави слушалката. Озадачен, отиде да отвори и видя пред себе си Лора — боса, с разпуснати коси и изчервена. Тя се усмихна дяволито и поклати глава.
— Можеш да ми кажеш всичко. Отначало — каза тя, влезе и затвори вратата. — Но по-късно.
В следващия миг беше в обятията му. Въпреки добрите намерения на Адам, целувката не бе нежна. Тя бе дива, страстна и необикновена. А когато откъснаха устни един от друг, Адам бе възбуден и малко смутен.
За момент Лора се уплаши, че пак ще избяга. Но той бавно поклати глава.
— Това е лудост, но имам чувството, че сме се познавали и преди. Интимно. Сякаш винаги си била част от мен. Сигурно в предишния си живот сме били влюбени един в друг.
Лека усмивка се появи на устните й.
— Да, и аз имам такова чувство. Любовници от друг живот…
Беше безумие. През цялото време тя си бе мислила, че напълно владее положението. Но едва сега — докато Адам бавно разтваряше ципа на роклята й — тя разбра колко дълго бе копняла за този миг; колко дълго бе копняла за страстта, която Адам запали в нея. „Любовници от друг живот. Да, Адам…“
— О, да… — промърмори тя, докато устните му се плъзгаха по бузата й към чувствителната вдлъбнатина зад ухото й. Тръпка на желание разтърси цялото й тяло.
Адам се отдръпна и нежно се усмихна.
— Помниш ли как се заклех да не те доближавам?
— Помня.
— И, че ако наруша тази клетва, ще можеш да отнесеш със себе си всички рокли от седмия етаж на магазина? — Тя кимна и очите й дяволито заблестяха. — В кутии ли ги искаш или в пликове?
Тя остави роклята си бавно и предизвикателно да се свлече на килима.
— Никак. Понякога прекалено многото дрехи могат да се окажат сериозно затруднение.
Очите на Адам жадно поглъщаха тялото й. Изглеждаше като излязла от кориците на списание за дамско бельо — привлекателна и нереална. Страхуваше се да я докосне. Имаше чувството, че ще развали магията и тя ще изчезне като видение.
— Лора — прошепна той и за първи път изпита съжаление, задето не знае истинското й име. Лора Ашли — неговата любовница — фантом. Не знаеше нищо за нея — нито произхода й, нито откъде е, нито дори дали е имала други мъже преди него. Възможно ли бе да е първият? Първият мъж в живота на тази чиста, недокосната богиня. Бе дошла при него открито, с готовност, без страх. С какво го бе заслужил?
— Адам — прошепна тя. — В очите ти има сълзи. — Нежно погали мокрите му бузи.
— Трогнат съм, Лора. — Той я погледна без притеснение.
— Уплаших се, че отново нещо те възпира — усмихна се, но устните й трепереха.
— Не мога да мисля за нищо друго. Ти изцяло си завладяла ума ми. Омагьосала си ме.
— Наистина ли?
Той протегна ръце.
— Виж, треперя. — Погали я по бузата като че докосваше най-фин порцелан. — Ти си дар от Бога.
— Не съм… много опитна, Адам. Може да ти се сторя… непохватна.
— В момента се чувствам като ученик. Аз съм в ръцете ти. О, Лора, не разбираш ли, че си ме покорила.