— И какво стана после?
— Ти изчезна. Изпари се.
— Тук съм. Цял целеничък. — Той хвана ръката й и я притисна към гърдите си, но тя рязко я дръпна — още не можеше да се отърси от кошмара. Не беше лесно да прогониш самотата, дори въображаемата.
— Трябва да се обличаме и да тръгваме за „Форчън“ — каза внезапно тя и както бе увита в чаршафа, стана от леглото. Адам остана съвсем гол… и възбуден.
— Още не е съмнало, Лора. Хайде да полежим още малко. После ще си поръчаме фантастична закуска в леглото…
Тя грабна роклята си и я притисна към тялото си като щит. След това хвърли чаршафа върху него.
— Какво има, Лора? — Той се бе приближил и за неин ужас беше съвсем гол.
Тя го гледаше съсредоточено и продължаваше да притиска роклята към гърдите си.
— Хайде да не се увличаме.
— Искаш да кажеш „отново“? — усмихна се той.
— Снощи проявих слабост — промърмори тя. — Изобщо не се замислих.
— Сънят ли те уплаши? Страхуваш се, че ще изчезна?
— Не — отвърна тя леко предизвикателно. — Тревожа се от много по-сериозни неща. Ако случайно си забравил, страдам от амнезия. Утре може да се събудя и… да си спомня всичко.
— Чудесно. Много ще се радвам. Искам да узная всичко за теб.
— Може да не ти се стори толкова чудесно.
Той понечи да я прегърне, но тя се извърна. В следващия мит осъзна, че роклята не я прикрива отзад. Обърна се отново с лице към него и видя, че той се усмихва.
— Слушай, ще се почувстваш ли по-добре, ако ти се закълна, че никога няма да вкуся ябълка? — каза той.
Чарът му я обезоръжаваше, но тя опита да му се противопостави.
— Ами ако много обичаш ябълки? Ще ти бъде трудно да устоиш на свежа рубиненочервена ябълка. Почти невъзможно.
— О, чула си ужасните клюки, които се носят за мен.
— Отричаш ли?
— Ако кажа „да“, ще те излъжа. Въпросът е какъв предпочиташ да бъда: плейбой или лъжец?
— Нито едното, нито другото.
— Не си играя с теб, Лора. И няма да излъжа, ако кажа, че тази нощ…
— О, моля те, Адам. Недей. Не казвай нищо. — Лора извърна глава и той се загледа в профила й.
Идеален профил. Тя бе толкова красива, толкова привлекателна. Дори след тази нощ, изпълнена с любов, желанието му не бе утолено. Може би никога нямаше да й се насити.
Когато отново се обърна с лице към него, за миг изглеждаше така трогателно сериозна и уязвима, че дъхът му спря. И в същото време изпита много странно чувство, също както и първия път, когато я бе видял. Някакво особено и необяснимо чувство на нещо вече видяно и преживяно преди — мигновено, неопределено и без абсолютно никаква причина. И то не бе предизвикано от външния вид на Лора, а от погледа й, от изражението на лицето й, които го озадачаваха, замайваха и смущаваха.
— Може би наистина трябва да тръгваме за „Форчън“ — чу той собствения си глас. А в същото време си казваше, че е пълен глупак. Беше сигурен, че лесно може да я убеди да се върнат в леглото. И точно това искаше, нали? Той въздъхна. За първи път, откакто се помнеше, му бе трудно да отговори на този въпрос.
Докато Адам се обличаше припряно в спалнята, Лора закопчаваше роклята си в банята и си мислеше каква идиотка е, задето бе предложила да отидат на работа по това време, когато всъщност най-много от всичко на света искаше да се сгуши отново в леглото до Адам и да потъне в прегръдките му.
Джесика наблюдаваше внука си със смесица от съчувствие, веселие и задоволство.
— Ако обичаш, престани да ходиш напред-назад, Адам. Ще изтъркаш килима.
Той погледна надолу.
— Няма килим.
— Слава Богу. За момент си помислих, че си изгубил и зрението си. Това е един от симптомите.
Адам внезапно спря и изгледа подозрително баба си.
— Симптом на какво?
Очите на Джесика заблестяха.
— Съвсем естествено е да се чувстваш така, щом си влюбен. О, спомням си, когато ние с дядо ти…
— Тук не става въпрос за… за любов — прекъсна я той и изведнъж му се стори, че яката на ризата го стяга. Само че горното копче бе разкопчано, което означаваше, че си въобразява. — Измисляш си — добави и я изгледа гневно.
— Мисля, че промяната в теб е много хубава — усмихна се Джесика.
— Каква промяна?
— Ами, станал си нежен, чувствителен и някак по детски привлекателен и невинен — промърмори тя, без да го изпуска от очи. — Не искам да кажа, че не си притежавал тези качества и преди, но любовта ги подчертава.
— Това е… нелепо. Аз съм си такъв какъвто винаги съм бил.
— Да, всички казват така. Трябва да мине известно време, за да усетиш въздействието й. Щом се появи дългоочакваното момиче, не може да не си проличи — добави Джесика.