Адам имаше чувството, че баба му вижда потта, която се стичаше по врата му, въпреки че бе с лице към нея.
— Добре де… Лора ми харесва. Кой ли не я харесва? И тримата ми братя са хлътнали по нея.
— Да, но тя е хлътнала по теб — незабавно отвърна Джесика.
— Да, така е. Но и двамата знаем, че е…
— Трудно? — помогна му Джесика.
— Съвсем… мимолетно — заекна той, не много убеден в думите си. — Просто малко загубих…
— Фокус? Казват, че любовта е сляпа.
— Перспектива. Чувство за перспектива. И престани с този номер — отсече той с раздразнение.
— Какъв номер, скъпи?
— Да довършваш изреченията ми.
— И Лора го прави, нали? Не съм изненадана.
— От какво не си изненадана, бабо? — Тру влетя в трапезарията.
— От нищо — рязко отвърна Адам и хвърли предупредителен поглед към баба си.
— Адам изглежда е намислил нещо и просто казах, че не съм изненадана — усмихна се Джесика.
Тру отиде до масата и взе да рови в голямата кристална купа за плодове.
— Хей, къде са изчезнали всички ябълки?
Баба му погледна загрижено към купата.
— Странно. Вчера имаше няколко. — Тя погледна безгрижно Адам. — Ти ли ги изяде?
— Не — изсъска той и се втурна към вратата, като едва не се блъсна в Пит.
— Хей — извика Пит, — изчакай ме. Можем да отидем заедно на работа.
— Няма да работя — отвърна Адам. — Отново ще се заема с онова, което върша най-добре. Ще лентяйствам.
— Ще лентяйства? — Пит се обърна към Тру и Джесика — Това ли каза?
— Да, Пит — отвърна добродушно Джесика. — Но не това имаше предвид — допълни тя и сиво-сините й очи заблестяха.
— Вижте кой идва, приятели — изгука Айона, когато Адам се приближи до масата им в луксозния кънтри клуб „Маунтън Вю“.
— Сам ли си? — усмихна се Саманта Макфий.
— Вече не. — Адам се настани до нея.
— Изглеждаш ужасно, Адам — изгледа го критично Айона. — Прекара доста време в онзи мрачен кабинет. Никакви разходки, никакви удоволствия… — През цялото време ли работи? — запита Саманта с иронична усмивка.
След двайсет минути и два коняка настроението на Адам вече беше по-добро и Саманта плъзна ръка по бедрото му. Той й се усмихна и си спомни с носталгия непринудените кратки връзки от доброто старо време. Саманта бе идеална за приятна неангажираща „историйка“. С нея нямаше да има никакви терзания, потни длани или необясними натрапчиви усещания, нямаше да има нужда от извинения или признания. Единственият проблем беше… абсолютната липса на желание.
— Чухте ли, че Теди Грей се върнал? — питаше Айона.
— Бившият любовник на Джен Пиърсън? — ококори се Бет.
— И бивш съпруг на Ан Харис — добави Саманта, без да отдръпва ръка от бедрото на Адам. После му се усмихна. — Ти ходеше известно време с Ан, нали, скъпи?
Адам сви рамене, темата на разговора започваше да го дразни. Всъщност не си спомняше да е ходил с Ан. И изобщо не го интересуваше.
— Предполагам, всички сте научили новината за Маги Търнър — обади се Бет, като въртеше в ръка хартиеното чадърче от коктейла си.
— За историята с Тайгър Меркъл ли говориш? — каза небрежно Айона. — Изостанала си. На коктейла у семейство Нортън, тя се появи с онзи, дето предложи милион и половина за къщата на Блекуел.
— Къщата си я бива — сухо рече Саманта.
Бет се усмихваше самодоволно.
— И предполагам, също така знаете, че новият собственик на къщата на Блекуел е Виктор Опенхаймър?
— Нюйоркският брокер, който наскоро излезе от затвора?! — възкликна Айона.
— Издаване на търговска тайна — прошепна поверително Бет.
— Май новата му квартира доста ще се различава от предишната — каза Саманта. — Как мислиш, Адам?
Адам мислеше, че подобни пикантни историйки са твърде досадни и се чудеше дали познатите остроумия и клюки се бяха изтъркали, или винаги са били такива, ала досега не му е правило впечатление? Но най-силно усещаше настойчивото движение на ръката по бедрото му, от което кожата му настръхваше.
Той настръхна още повече, когато Айона го побутна и каза:
— Охо, вижте кого довя вятърът.
Всички се обърнаха да проследят погледа й и видяха двойката на входа.
— Великолепна рокля — промърмори Саманта и погледна Адам. — Няма съмнение, че е от „Форчън“.
— Е, ако не друго, то поне Лора Ашли Втора се е справила доста добре с избора на дрехите си — отбеляза Айона.
— Кой е мъжът с нея? — попита Бет и присви очи, защото бе забравила да си сложи контактните лещи.
— Питър Форчън — осведоми я Айона. — Не е ли приятно да видиш Питър с красива млада жена под ръка, вместо със скучен черен чадър?