— Моля те, не увъртай, Нолан — отсича Джесика.
Прочиствам гърлото си и с неодобрителна гримаса отпивам от кафето, което е донесла Дорис.
— Приближавам се към главното, Джесика. — И както тя се досеща, с голям зор.
Адам се е облегнал на стената до вратата — сигурен съм, че навън го чака жена — едва сдържа прозявката си. Тейлър, потънал в мисли, е седнал на канапето и драска нещо в бележника си. Най-вероятно има нова идея за своя робот. Тру, който е седнал точно срещу мен, както обикновено ме гледа с нетърпение. И той, като баба си, мрази увъртанията. Най-близо е Питър. Той е спокоен, но с изострено внимание. Седи неподвижно на стола, а меката му шапка стърчи върху дипломатическото куфарче в скута му.
— Знаете ли какво означава… тонтина? — продължавам.
Джесика ме поглежда заплашително, а братята си разменят бързи погледи.
— Какво точно искаш да кажеш, Нолан? — пита тя, като съзнателно натъртва всяка дума.
Тайно избърсвам вадичката пот, стичаща се по врата ми.
Според стандартното определение, при традиционната тонтина се участва с равни дялове и събраната сума се дава на онзи участник, който надживее останалите…
— Каква връзка има тонтината с допълнението? — пита Джесика.
— Да — казват след нея момчетата.
— Моля ви, изслушайте ме. Разбирате ли, баща ви е разработил… Вариант на тонтината и затова реших, че няма да е зле да ви обясня накратко…
— Прочети допълнението, Нолан! — казва Джесика с нетърпящ възражение тон.
— Добре, Джесика — чувам се да казвам смирено и вече чувствам как се превръщам от ученик в заекващ прощъпалник. Старателно разгръщам листа, нагласям очилата си за четене, прочиствам гърлото си и започвам:
„До моите момчета Адам, Питър, Труман и Тейлър. След като сте почели паметта ми, скръбта е поутихнала и всеки от вас може да отправи поглед към своето бъдеще, вече съм готов да споделя с вас и последната част от завещанието си. Искам да знаете, че всички вие ми донесохте много радост и щастие и само защото много ви обичам и искам да живеете добре, написах настоящото допълнение.
Добре ви е известно, че в продължение на много години бях дълбоко огорчен от брачния живот. Срамувам се, но в интерес на истината трябва да призная, че жените ме погубиха. А от всички жени, съпругите ми със сигурност имаха най-голям принос — финансово, емоционално и физически. Ти, Питър, единствен до този момент има глупостта да се гмурнеш в гъмжащите от акули води на брака и добре разбираш за какво говоря. Но тогава ти бе просто объркан младеж и благодарение на моя добър приятел, Нолан, разтрогването на брака ти стана съвсем бързо.
Надявам се, че си получил добър урок, но как мога да бъда сигурен? Наистина, как да предам урока и на останалите си синове, така че да не им се наложи да го изпитат на гърба си? Жените могат да бъдат невероятно лукави, а когато ти хвърлят око… От собствен опит зная, че е твърде лесно да попаднеш в клопката, без да се замислиш за цената, която ще се наложи да платиш.
Цената. Ако бях предвидил цената, щях да си спестя много мъки. И точно това, деца мои, имам намерение да направя за вас. Да ви покажа цената.
И за да го сторя, измислих уникален вариант на тонтината. Правилата са съвсем прости и ясни. Докато сте ергени, вашите дялове и права върху компанията ще бъдат разделени по равно помежду ви. Ако обаче някой от вас се окаже достатъчно глупав и се ожени, неговият дял и произтичащите от него печалби ще бъдат веднага разпределени между останалите.“
Няколко секунди всички мълчат изумени, а след това стаята се разтърсва от пет гръмовни гласа, които крещят бясно един през друг.
— Какво?! — изригва Джесика. — Не може да бъде! Глупости! Абсолютни глупости…
— Той няма право да… — протестира Тру и удря с юмрук по масата. — Не може да държи в ръцете си…
— Сигурно е шега — казва Питър, без да се усмихва. — Унизително е.
— Откъде го е измислил? — възкликва Джесика. Дори Тейлър е в лошо настроение.
— Той всъщност ни лишава от наследство. Това е лудост…
Опитвам да ги успокоя с първата фраза, която ми идва наум.
— Постарайте се да разберете мотивите на баща си.
Изказването ми няма почти никакъв ефект.
Все така изправен, Тру ми хвърля гневен поглед.
— Да разберем?! Много добре разбирам какво значи да държиш хората в ръцете си и да злоупотребяваш с властта.
Адам се изхилва, без да му е смешно.
— Защо се впрягаш толкова, Тру? Винаги си твърдял, че брачната институция е архаизъм и варварство.
Питър прави опит да се овладее, но стиска толкова силно дръжката на дипломатическото си куфарче, че кокалчетата му побеляват.