След като сервира шампанското, стюардът дискретно се оттегли. Лора се отпусна в широкото меко кресло, което не само можеше да променя ъгъла на облегалката, но и да се върти. Огледа изискано обзаведения самолет с тежкия килим и шестте бели кожени кресла. Приличаше на луксозна гостна.
— Наистина е невероятно, Адам. Не съм виждала подобно нещо.
Адам я изгледа замислено.
— Откъде си сигурна? — тихо попита той.
— Прав си, разбира се — усмихна се тъжно Лора. — Не мога да бъда сигурна. Но инстинктивно усещам, че едва ли съм се придвижвала с частен самолет. По-скоро с автобус.
— Не зная. Може би наистина си била принцеса, престорила се на обикновена жена, за да избягаш от досадните и сковаващи царски задължения. И точно когато си напускала двореца, парче от статуя е паднало върху главата ти, тръгнала си да бродиш замаяна, докато си се озовала в магазина „Форчън“.
— Имаш богато въображение, Адам — засмя се Лора.
— Въображението ми е необуздано.
— И моето също — погали го по бузата тя.
Той я привлече към себе си и я целуна. А когато ръцете му обхванаха гърдите й, тя се огледа нервно.
— Стюардът — прошепна тревожно.
— Той влиза само когато го повикам — промърмори Адам, докато галеше с палец нежната кожа на гърдите й, открита от лятната рокля.
— Аз… Не мога. Толкова е…
— Хубаво? — предположи той с дяволита усмивка и отново я целуна.
— Не, наистина, Адам… Никога досега… Не съм го правила… така — прошепна тя.
— Трябва да си готова за нови изживявания.
Тя се отпусна в ръцете му и усети как пръстите му плъзнаха надолу тънките презрамки на роклята и откриха гърдите й. Изстена, когато устните му докоснаха зърната, макар да беше все още нащрек — страхуваше се, че някой може да влезе.
— Сами сме, Лора. Съвсем сами. Кълна ти се — промълви той.
Но чувстваше, че тя все още е скована и неспокойна.
— Адам… И за теб ли е ново изживяване?
Въпреки че едва сдържаше желанието си, той понечи да пусне в ход своето красноречие. Но отново видя онзи неин поглед — изпълнен с обожание и болка, която го прониза и върна в съзнанието му онова натрапчиво чувство за нещо познато.
— Да, Лора, и за мен е ново изживяване — каза той. И говореше сериозно. Бе имал много жени и бе достатъчно честен пред себе си да допусне, че може би ще има и други. Но беше убеден, че безценните мигове с Лора ще останат незабравими.
Всички съмнения и колебания напуснаха съзнанието на Лора.
— О, Адам, безумно те желая — призна тя.
Устните му отново се впиха в нейните и този път езикът й смело проникна вътре.
Той плъзна роклята над бедрата й и в същото време натисна бутона на креслото, така че след секунда тя вече лежеше. Обсипа гърдите й с целувки, докато умело се справи с финото й бельо. Тялото й се извиваше и улесняваше действията му.
Лора изстена, обзета едновременно от тревога и почти мъчително удоволствие, когато главата му се спусна надолу и тя отгатна намеренията му.
Силни тръпки разтърсиха тялото й. Пръстите му се впиха в бедрата й и леко ги повдигнаха. Устните му се плъзгаха по нея, езикът му я отваряше, вкусваше и изследваше. Това бе най-вълнуващото преживяване, което можеше да роди въображението й.
Но предстоеше още много. Той се върна на устните й и докато я целуваше, бавно проникна в нея. Сърцето й лудо заби.
Целуваха се жадно, безумно и Лора обви крака около бедрата му. И двамата стенеха от безгранично удоволствие. И в този миг, останали без дъх, впити един в друг, те се издигнаха по-високо от самолета.
След малко, докато оправяха дрехите си и опитваха да си придадат представителен вид, увереният глас на капитана съобщи:
— След двайсет и пет минути кацаме. Очаквам пътуването да бъде нормално до края на полета. Надявам се, чувствате се добре.
Адам и Лора се усмихнаха, опиянени от преживяното.
— Никога през живота си не съм се чувствал по-добре — прошепна той в ухото й.
Когато слязоха от самолета, на пистата ги чакаше луксозна лимузина с шофьор. Лора стъпваше малко несигурно, но Адам обви ръка около кръста й и я поведе.
— Как успя да уредиш всичко толкова бързо? — попита тя, все още замаяна.
— Не знаеш ли, че ние от семейство Форчън сме в състояние да местим планини?
Очите на Лора заблестяха.