— Непочтено е — промърмори Лора: — Адам направи много за прокарването на новата програма, която е не само справедлива, но и доста щедра. — Тя се обърна към Джесика. — Можеш ли да го уведомиш? Отседнал е в хотел „Феърмонт“. Аз отивам в магазина, за да видя дали мога да помогна с нещо.
Адам тъкмо влизаше в апартамента, когато телефонът иззвъня. Той се хвърли към него, с надеждата, че Лора е променила решението си. Но не беше тя.
— Адам, къде беше? Звъня цяла сутрин.
Той се излегна на дивана и впери меланхоличен поглед в тавана.
— Направих дълга разходка по Ноб Хил, бабче. Времето в Сан Франциско е прекрасно. Слънцето грее, небето е синьо…
— Посрещнах Лора на летището.
— Надявам се, че е пътувала добре.
— Не можеш да ме заблудиш, Адам. Много си нещастен и няма смисъл да се преструваш, че не е така.
— Ще се оправя — изсмя се той сухо. — Бързо ми минава, скъпа бабо. Знаеш го много добре. И защо се обаждаш? За да успокоиш нещастния си внук? Не беше необходимо. Ще остана няколко дни в този очарователен град и ще опитам сам да си помогна.
— Не, Адам. Лора има нужда от теб. Трябва да се върнеш веднага.
Адам подскочи, стисна здраво слушалката и изведнъж гласът му пресипна.
— Има нужда от мен? Не разбирам. Изостави ме само преди няколко часа. Написала ми е дори бележка за сбогом.
Тя ме помоли да ти се обадя.
— Наистина ли?
— Да. Сега на котка и мишка ли ще си играем, Адам, или ще си събереш багажа и ще се върнеш веднага?
— Вече тръгнах — ухили се Адам.
Веднага щом Адам се качи на борда на частния самолет на компанията, стюардът му донесе чаша кафе.
— Току-що пристигна факс за последните събития в магазина в Денвър, господин Форчън. Искате ли да го видите?
— За последните събития ли? — изгледа го недоумяващо Адам.
— За стачката, сър. Реших, че затова бързате да се върнете в Денвър.
Адам измърмори нещо и стюардът тактично се оттегли.
Когато Лора влезе в кабинета на Питър и видя захвърленото му сако и разхлабената вратовръзка, разбра, че положението е доста сериозно. Тру крачеше нервно напред-назад, а Тейлър драскаше нещо на хвърчащо листче.
— Мога ли да помогна с нещо? — попита тя.
Тейлър изпусна молива, Тру се закова на място, а Питър само въздъхна уморено.
— С Адам бяхме напълно убедени, че новата програма ще бъде приета с всеобщо одобрение — промърмори Лора. — А сега изведнъж служителите се вдигат срещу нея.
— Достатъчни са само няколко агитатори — измърмори Тейлър.
— Продължавам да твърдя — каза рязко Тру, — че трябва да насочим усилията си към причините за споровете. Налага се да направим коренни промени, да преразгледаме приоритетите, да направим философско преструктуриране…
— Тру, моментът не е подходящ за идеологически спорове — прекъсна го Питър. — Изправени сме пред неразумна стачка, която, в случай че не я овладеем, може да обхване цялата верига от магазини като разгарящ се пожар.
— Може би, когато Адам се върне… — започна Лора и тримата братя впериха в нея подозрителни погледи. — Добре де, зная, че отскоро се занимава с тази работа, но трябва да признаете, че нещата, които направи през последните няколко седмици, заслужават уважение.
— Лора — Тру приближи до нея, — ние не подценяваме Адам. Ти много го вдъхнови. И докато вършеше всичко на шега, той се справяше чудесно. Но когато играта загрубее, Адам не е човекът, на когото може да се разчита.
И преди Лора да успее да възрази, че Адам се е променил много повече, отколкото братята му могат да си представят, телефонът иззвъня. Питър вдигна, послуша малко, изруга и затвори.
— В Сиатъл са се присъединили към стачката. Много е вероятно същото да се случи и в Портланд.
— Заминавам за Сиатъл — решително рече Тру. — Тейлър, мисля, че е най-добре да отидеш в Портланд. Може би присъствието на един от нас ще поуспокои страстите.
Тейлър като че ли не беше много убеден в това, но Питър подкрепи идеята.
— А междувременно аз ще подготвя обръщение и ще го изпратя по факса до всички магазини. Ще пиша, че имаме желание да обсъдим всички нови оплаквания при положение, че са разумни.
Лора грабна някакъв бележник и започна да помага на Питър при съставянето на писмото. Отне им цял час. После тя го изпрати по факса до всички магазини.
— Аз ще обиколя магазина — каза Питър и стана, — за да видя какво правят протестиращите.
Лора погледна часовника си. Наближаваше три. Къде беше Адам? Джесика със сигурност го бе открила.
Самолетът на компанията кацна в Денвър в три без двайсет. На летището чакаше лимузина.