— Направо към „Форчън“ ли да карам, сър? — попита шофьорът.
— Не — намръщи се Адам. — Направо към клуба. Сигурен съм, че се справят с критичната ситуация и без мен.
Шофьорът погледна учудено Адам в огледалото за обратно виждане, но каза само:
— Разбрано, сър. Към клуба.
Към пет следобед Питър водеше разгорещен спор с трима представители на стачния комитет. Шефът им, както бе предположила Лора, беше Грант Симънс — навъсен млад мъж, който изглежда бе заинтересован не толкова от постигането на споразумение, колкото от предизвикването на вълнения. И сдържаното стоическо поведение на Питър дразнеше още повече стачниците, така че срещата напълно се обезсмисляше.
Лора седеше встрани и си водеше бележки. Преди започването на преговорите, Питър изрично я бе предупредил, че ще присъства само като наблюдателка. А онова, което виждаше, я отчайваше и изнервяше.
Най-после, напълно обезсърчен, Питър предложи да прекратят разговорите за няколко часа, за да могат стачниците да обмислят предложенията му. След като Симънс и приятелите му излязоха, Питър затвори очи и подпря с ръце главата си.
— Исканията им са направо безумни. И особено претенциите на този Симънс — измърмори Питър.
— Да — съгласи се Лора. — И Адам имаше проблеми с него. Въпреки че успя да… — Щеше да каже „да го озапти“, но знаеше, че Питър ще се разстрои още повече, затова измънка нещо в смисъл, че Адам временно го е успокоил.
Питър само кимна, а Лора се колебаеше дали да каже какво мисли по въпроса. Според нея, проблемът се състоеше в това, че подходът на Питър бе напълно погрешен. Неговият стил бе да се опитва да налага своето — макар и справедливо — решение на останалите. Докато Адам, който не разбираше много от бизнес, имаше усет към хората и знаеше как да се държи с тях. Той не налагаше решения, а поставяше въпроси, които принуждаваха събеседниците му сами да търсят правилното решение. След това много хитро поставяше пред тях даден проблем, караше ги да го определят и да се опитат да го разрешат. Той бе поставил добро начало, но ако не се появеше скоро, за да довърши работата си, завоюваните от него позиции щяха да бъдат загубени.
Питър забеляза, че Лора поглежда часовника си.
— На твое място не бих се тревожил. Няма да се появи. Обзалагам се, че новакът се е уморил.
— Грешиш, Пит. Разбира се, в началото за него всичко беше на шега, но той има усет за тази работа. Това сигурно го е учудило също толкова, колкото и вас тримата. Убедена съм, че щом научи, веднага ще дойде.
— Защо се върна от Сан Франциско сама? — попита нежно Питър.
Лора сведе поглед.
— Мисля, че сам можеш да се досетиш. — Тя бавно вдигна глава и го погледна право в очите. — Твърде съобразителен си.
— Може би не толкова, колкото ми се иска.
— Сега не е моментът да обсъждаме тези неща. Трябва да направиш поредното изявление пред служителите. А аз ще подредя бележките и ще опитам да си отговоря на въпроса дали има някакъв смисъл в новите искания.
Питър кимна и се отправи към вратата. После спря и се обърна.
— Предстоят ни тежки мигове, Лора. Тази компания е всичко за мен. Няма да позволя да бъде провалена.
— Ще помогна с каквото мога, Пит.
Отчаяни сме, Адам — каза Айона. — Търгът трябва да се проведе утре вечер, а само преди час Денис Куин най-безцеремонно отказа да участва като водещ. Не можеш да си представиш колко се зарадвах, когато видях, че си тук. Като че ли Господ те е изпратил.
Усмивката на Адам бе доста меланхолична. Двайсет и четири часа се бе чувствал като в рая. Връщането на земята се оказа доста по-трудно, отколкото бе предполагал.
— „Да“ ли означава тази усмивка? — продължи Айона.
— Разбира се. Защо не? — рече небрежно той.
— Чудесно. Значи тази вечер ще репетираме, а до утре ще бъдеш най-добрият водещ.
— Готово.
— Добре ли си, скъпи? — Айона се вгледа в лицето му. — Изглеждаш разсеян. Предполагам, заради онази досадна история във „Форчън“. Случайно хванах новините по телевизията и видях репортажа за стачката. Някакъв журналист взе интервю от Пит. Все същият си е. Каза, че положението било овладяно. И познай кой стоеше до него?
Адам я погледна кисело. Не беше необходимо да познава.
Айона вдигна тънката си вежда.
— Добре, че не си ревнив, скъпи.
Девета глава
— Разбирам, че е първа репетиция, но би могъл да вложиш малко повече чувство, Адам — каза Айона с раздразнение. — Къде е чарът ти? Разчитаме на теб. Ти си човекът, който утре вечер би трябвало да подмами публиката да остави невероятно големи суми. Все пак става въпрос за благотворителност.