— Може би чарът ми се е поизхабил — отвърна рязко той.
Разговорът се провеждаше на малка маса в бара на клуба. Айона пиеше коктейл с шампанско, Адам — двойно мартини.
— Лора Ашли? — изгледа го съчувствено тя. Въпреки че изражението му не издаваше нищо, той не отрече.
— При толкова много жени, Адам, да си загубиш ума по…
— Не пресилвай нещата. Умът ми си е на мястото.
— Зная — усмихна се Айона. — Имаш остър ум. Но какво е направила с него тази чаровница?
— Нямам представа — призна той. — Сигурно една от причините е… състоянието й. Тя не говори много за него, но сигурно е доста потискащо да не знаеш кой си.
— Мислех, че баба ти я е изпратила при някакъв прочут психиатър.
— Ходи два-три пъти, но според него сеансите нямало да й помогнат, преди самата тя да е готова да приеме миналото си. Баба ми споделя мнението му. Братята ми — също. Лора не искаше да избързва и никой от тях не възнамеряваше да упражнява натиск върху нея. Може би са прави. Вероятно й е необходимо повече време. Сигурно ще започне постепенно да подрежда разбитите парчета. Защо да бърза?
Айона отпи от коктейла и се вгледа в Адам.
— Аз например много се чудя какво ли трябва да приеме.
Въпреки противоречивите чувства, които го вълнуваха във връзка с отговора на този въпрос, Адам също си го задаваше често. Усещаше, че Лора се плаши при всеки негов опит да вдигне булото на загадката около личността й. От какво се страхуваше толкова? Какво трябваше да приеме?
— Ако бях на твое място, Адам, любопитството не би ме оставило на мира и нямаше да седя спокойно и да чакам възвръщането на паметта й. — Тя се наведе към него. — Саманта Макфий познава много добър частен детектив. Не й казвай, че си го научил от мен, но веднъж го използва, за да проучи свой ухажор.
Адам усети как стомахът му се сви на топка.
— Сигурен съм, че Лора не е престъпница — каза твърдо той. — Амнезията не е в състояние да скрие качествата й… Честността й…
Айона го потупа окуражително по ръката.
— Значи няма защо да се тревожиш. Сигурна съм, че каквато и да е всъщност, и за двама ви ще бъде по-добре да го знаете. Защо не си уредиш среща с детектива на Саманта само за да поговорите? — Тя се поколеба, опитвайки се да намери тактична форма на следващото си изречение. — Виж какво, ако мислиш, че Лора ще се разстрои, задето правиш някакви проучвания, то не е необходимо да й казваш. Първо ти ще научиш подробностите, а след това, в подходящ момент, ще й помогнеш… да намери себе си. Ако питаш мен, в края на краищата, тя ще ти бъде благодарна.
Адам трябваше да признае пред себе си, че думите на Айона бяха разумни. Може би нямаше нищо лошо да направи някои проучвания. Все пак имаше право да знае повече за жената, на която държеше толкова много — може би дори прекалено много. Чуваше как някакъв вътрешен глас му шепне: „Разбира се, трябва да знаеш коя е. Може би онова, което ще научиш, няма да ти хареса и тогава няма да ти е трудно да скъсаш с нея. Ще бъде за твое добро.“ Но щом този глас млъкнеше, веднага заговаряше друг: „Не рискувай. Когато не знаеш нещо, то не може да ти причини болка… И не може да пропъди Лора.“
— Адам, нека поне ти дам визитната му картичка — каза Айона, докато ровеше в чантата си. — Тук някъде е, сигурна съм.
Но преди да я намери, вниманието им бе привлечено от гласа на водещия телевизионните новини:
— … преди минути пред магазина „Форчън“ е станало сбиване между група протестиращи служители и президента, Питър Форчън. Филмовият репортаж от мястото на събитието ще бъде представен от Ерик Лоусън, който беше там…
Адам стана от масата и отиде на бара, за да бъде по-близо до телевизора. На екрана се виждаше как Пит излиза на главния вход, явно с намерението да каже нещо на стачкуващите, събрали се навън. И, преди да е казал и две думи, от групата се отделя човек, който започва да крещи едновременно с него. Адам позна викащия — Грант Симънс. Преди седмица си бе имал с него няколко подобни разправии.
Репортерът правеше подробен коментар, но Адам не слушаше, а гледаше напрегнато как Питър вдига ръка в стремежа си да накара Симънс да млъкне. Но младежът неочаквано му нанесе силен удар с юмрук по брадата. Пит успя да поеме удара, като се отдръпна леко встрани, но Адам забеляза, че крошето го бе засегнало доста сериозно. Инстинктивно сви юмруци и се намръщи щом видя брат си да залита.
Точно в този момент на екрана се появи Лора. Явно бе стояла точно зад Питър. И веднага след удара го бе хванала за ръката, за да го задържи. В следващия миг, с гневен поглед, тя се втурна към побойника.
Адам наблюдаваше с тревога и удивление как Лора безцеремонно заудря Симънс по гърдите и започна да му крещи. И може би повече от изненадата на нападението, отколкото от силата й, буйният младеж се оказа на земята. Но много бързо се изправи и тогава останалите стачници се включиха в сцената. Неколцината полицаи, които до този момент бяха наблюдавали отстрани, се втурнаха в мелето. В целия хаос телевизионният оператор явно загуби Пит и Лора.