Докато Адам стремително напускаше заведението, Айона въздъхна. Сега кой ще води благотворителния търг?
Когато в седем и петнайсет Адам пристигна на мястото на събитието, навън все още се мотаеха няколко групички стачници, тъй като магазинът щеше да затвори чак в девет. Протестиращите вече бяха съвсем спокойни. А купувачите влизаха и излизаха без почти никакви проблеми, с изключение на отпечатаните позиви, които им се предлагаха.
Адам потърси с поглед Грант Симънс. Най-голямо удоволствие в този момент щеше да му достави саморазправата с този тип. Но Симънс го нямаше и Адам успя да се вмъкне в магазина, без някой да го познае.
Втурна се право към директорските кабинети. Щом го забеляза, госпожа Сондърс скочи от стола си.
— О, господин Форчън, радвам се, че сте тук. — Горката секретарка изглеждаше доста разстроена и притеснена. — Днес тук се случиха такива ужасни неща. Онези хулигани…
— Къде е тя? — попита внезапно Адам.
Госпожа Сондърс прехапа устни и посочи нервно към кабинета на Питър Форчън. Без да губи нито минута, Адам се насочи натам.
Но едва влязъл вътре, застина, защото видя две фигури, които изглежда страстно се бяха прегърнали. Жената бе легнала на луксозното кожено канапе, а мъжът се бе навел над нея, така че лицето му бе на не повече от сантиметър от устните й.
— Помислих, че може би имате нужда от помощта ми — каза с пресилено безгрижие Адам. — Но явно се справяте чудесно и без мен.
Той се вбеси още повече от факта, че нито Пит, нито Лора направиха каквото и да било усилие да променят позите си или поне да погледнат глупаво, задето са били хванати на местопрестъплението.
— Разбира се — изсумтя Питър, без да помръдне. — Най-после се появи. Идваш точно навреме.
— Шегата май бе за моя сметка — измърмори Адам. — Защо не се смеете? Хайде, Лора. Няма ли поне да се усмихнеш?
Лора леко отстрани Питър, седна и погледна язвително Адам. Но само с едно око, защото върху другото държеше платнена торбичка с лед. Ала синината отдолу ясно се открояваше.
Адам зяпна от учудване.
— Ха-ха — каза сухо Лора.
— Лично аз не виждам нищо смешно, братко. — Питър разтри зачервената си брадичка.
Адам не можеше да откъсне очи от Лора.
— Симънс го направи, нали? Копеле такова! — Ръцете му се свиха в юмруци. — Само да ми падне. Да удари жена…
Като на кино, точно в този момент вратата се отвори зад гърба му и в кабинета влезе не друг, а самият Грант Симънс.
— Не, Адам! — извикаха в един глас Лора и Питър.
Но вече беше много късно. Със светкавична бързина Адам се извърна и в мига, в който видя Симънс, му причерня. Последва страхотен удар в лицето на нищо неподозиращия младеж. Симънс полетя назад през отворената врата, блъсна се в металната закачалка и заедно с нея се строполи на пода, точно пред госпожа Сондърс.
Секретарката извика уплашено, когато видя проснатия сред палтата младеж. От точния удар на Адам Симънс бе изпаднал в безсъзнание.
Адам изглеждаше доста доволен от себе си. Питър обаче явно не бе очарован от постъпката на брат си. С тихи ругатни той профуча покрай Адам, клекна до младежа и започна да го свестява.
Лора остави торбичката с леда и погледна мрачно.
— О, Адам, синината не е от Грант Симънс.
— Така ли? — преглътна Адам.
Тя бавно се изправи и приближи към него. Адам не сваляше очи от насиненото й око. Добре де, бе сгрешил със Симънс. Но Лора само трябваше да му каже кой я е нападнал и без никакви скрупули щеше да го просне. А колкото до Симънс, той си го бе заслужил с юмрука по лицето на брат му.
— Кой го направи, Лора?
Настъпи напрегнато мълчание. Наруши го Пит, който извика, че Симънс се свестява и че ще го заведе до лекарския кабинет на магазина, за да го прегледат.
Без да сваля леко замъгления си поглед от Адам, Лора отвърна:
— Прекрасно. А след като го свалиш от лекарската маса, ще трябва да стане чудо, за да го убедим да седне на масата за преговори.
— Беше дошъл да преговаря? — промърмори Адам.
— Да, Адам — каза отривисто Лора. — И ако бе дошъл по-рано, може би дори щяхме да сме приключили с преговорите, и то без подобни изпълнения.
Адам направо онемя. Чувстваше се нищожен и жалък. А последвалите обвинения нанесоха нов удар върху и без това лошото му самочувствие.