— Някои от нас имат работа, Адам — каза тя, без да спира.
— Значи първо ще работим — отвърна той, но тя вече беше изчезнала през двойните врати.
Госпожа Сондърс продължаваше да демонстрира престорен интерес към пощата, но усети, че Адам Форчън я гледа. Не можа да устои и вдигна очи. Положи големи усилия, за да изглежда така, сякаш изобщо не се интересува от личния живот на шефа си.
Но на Адам изобщо не му минаваха такива мисли през главата. Той се усмихна като пиян на секретарката.
— Тази жена ме подлудява, госпожо Сондърс. Подлудява ме от желание. Тялото, кожата, очите й… Дори синината под окото й ме карат да настръхвам.
Госпожа Сондърс силно се изчерви. Но в същия момент си помисли, че ако някой мъж изпитваше подобни чувства към нея, би се вкопчила в него и никога не би го изпуснала. За нищо на света!
Пит унило вдигна поглед щом Лора влезе в лекарския кабинет на дванайсетия етаж. Беше сам.
— Какво стана със Симънс? Къде е сестрата? — попита тревожно Лора. Тя веднага си помисли, че сестрата спешно е закарала изпадналия в безсъзнание Грант Симънс в болницата.
— И двамата се прибраха вкъщи — отвърна Пит.
— Той добре ли е?
— Физически — да. Психически… Да кажем, не е в идеална форма. Когато излизаше оттук, гневно спомена нещо за… тежки обвинения.
Сърцето й се сви.
— Срещу Адам ли? — Тя се отпусна на близкия стол. — О, това е ужасно.
— Да — съгласи се Пит. — Вече си представям заглавията на първите страници във вестниците.
— Ти също можеш да го заплашиш със съд — отбеляза Лора. — Той те удари. И то пред телевизионните камери.
— Да — въздъхна Пит, — но когато става въпрос за журналистически бум, според теб коя новина ще бъде отпечатана на десета и коя на първа страница? Не е трудно да се предвиди кого ще подкрепи обществеността. Зъб за зъб, но всички ще се нахвърлят върху Адам, ако разбираш какво имам предвид.
За съжаление Лора го разбираше съвсем точно.
Десета глава
Грант Симънс бе настроен враждебно, още преди да разбере кой е от другата страна на вратата. А когато видя, че е Адам Форчън, погледът му стана заплашителен.
Адам бе напълно подготвен да получи удар в лицето, още преди да е успял да каже и дума. И не би упрекнал младежа. Успя да му го каже и видя ръцете на Симънс да се свиват в юмруци.
Но след като получи разрешението, Симънс най-неочаквано отпусна ръце. Погледът му обаче бе все така войнствен и Адам си даваше сметка, че опасността не е преминала.
— Може ли да поговорим? — попита той. Симънс го погледна глупаво, като че ли бе чул нещо на чужд език. — Ако моментът не е подходящ, мога да дойда и друг път — предложи Адам, като изричаше отчетливо всяка дума и се стараеше гласът му да звучи предразполагащо. Този път Симънс реагира, като леко поклати глава. И тъй като Адам не разбра съвсем ясно какво има предвид младежът, реши да продължи настъплението. — Съжалявам, че те ударих. — Симънс възприе думите му, но отвърна с мълчание. — Ала какво означава извинението? То няма да успокои болката ти — призна той.
— За да ме подкупваш ли си дошъл? — Симънс разсеяно докосна с ръка удареното място, след това отстъпи встрани, сякаш имаше намерение да покани Адам в малката си спретната къща.
— Не — отвърна тихо Адам.
Симънс със сигурност не бе очаквал този отговор. Нито пък искаше да го чуе. Адам се досещаше в каква посока бяха тръгнали мислите на младежа: „Вместо да предявявам обвинения в съда и да превръщам в голям скандал свиването, май ще е по-добре да се възползвам от него. И да го превърна в конкретна сума. По дяволите, какъвто и да е откупът, за Форчън той ще е нищо.“
— Няма какво да обсъждаме — каза рязко Симънс, но не тръшна вратата под носа на Адам. Все пак трябваше да си остави някакъв шанс, в случай, че милионерът промени решението си.
Адам го изгледа замислено.
Симънс се изпълни с надежда. Може би Адам все пак ще предложи пари.
— Някога бил ли си влюбен, Грант?
За секунди по лицето на Симънс се изписаха последователно удивление, объркване, подозрителност и голямо притеснение.
— Я стига — предупреди го той и вдигна ръка.
— Това бе само въпрос — усмихна се Адам. — Разбираш ли, работата е там, че аз съм влюбен.
Симънс се поотпусна малко. В погледа му се появи дори любопитство.
— Е, и? — попита предпазливо той.
— Ами зададох ти този въпрос, защото, ако си влюбен или, ако някога си бил влюбен, може би ще ми е по-лесно да ти обясня.