Тя отвори вратата и излезе в кабинета на секретарката. Адам я следваше по петите. Точно в този момент госпожа Сондърс изключваше компютъра си.
— О, господин Форчън, не исках да ви безпокоя по време на разговорите, но преди няколко часа се обади госпожица Айона Пул и каза на всяка цена да ви предам едно име — Виктор Дел Монте. Остави също адреса и телефона му. — Секретарката му подаде някакво листче. — Заповядайте.
Адам хвърли бърз поглед към Лора, преди да грабне бележката.
— Благодаря — измърмори и я пъхна в джоба си.
— Освен това ме помоли да ви напомня, че все още разчита на вас за благотворителния търг — добави госпожа Сондърс.
Веднага щом влезе в апартамента на Пит в хотел „Медисън“, Лора отиде до огромното бюро в хола и извади от чекмеджето телефонен указател. Не можеше да забрави реакцията на Адам, когато госпожа Сондърс му предаде бележката за господин Виктор Дел Монте. Изглеждаше доста гузен. Кой ли беше този Дел Монте?
След малко вече знаеше. И щом го прочете, лицето й пребледня:
Виктор Дел Монте, частен детектив…
— О, Адам, всичко върви толкова добре. Вършиш чудеса — каза въодушевено Айона. — Наддаванията надминаха очакванията ни.
— Тогава би ли ми направила една услуга. Намери някой друг да води търга до края. Имам ужасно главоболие.
— Не ти личи. — Айона се вгледа в лицето му. — Пак е заради Лора, нали? Предадоха ли ти адреса на частния детектив?
— Да — въздъхна тежко Адам. — Но… Не зная дали трябва, Айона. Предпочитам… да не предприемам нищо.
— Не съм съгласна. Предполагам, мнението ми не те интересува, но въпреки това ще ти го кажа. Още утре ще се обадя на Дел Монте и ще му възложа случая.
Цели два часа бяха необходими на Лора, за да осъзнае откритието си. И накрая, след като взе решението, което толкова дълго бе отлагала, се обади на Питър Форчън.
— Зная, че е късно, Пит… но… Би ли могъл да дойдеш? Искам да поговорим.
— Тръгвам веднага.
— Благодаря — кимна тя с тъжна усмивка.
Единадесета глава
— Добър вечер, господин Форчън — отправи приятелски поздрав към Адам администраторът в хотел „Медисън“. — Ще искате ли стая за тази нощ или ще отседнете в апартамента при брат си?
Адам бе още в смокинг, тъй като идваше направо от благотворителния търг. Той изгледа озадачено служителя.
— Брат ми е тук? В апартамента си? Администраторът започна да подозира, че е направил гаф.
— Сам ли е? — продължи Адам.
— Сър? — Мъжът се престори, че не разбира, но вече съзнаваше, че е направил голяма глупост.
— Госпожица Ашли при брат ми ли е? — поясни Адам със заплашителен тон.
— Вижте, господин Форчън, госпожица Ашли… Не пристигна с брат ви. Тя дойде по-рано. Преди около… три часа.
— А кога пристигна брат ми?
— Ами, чакайте да си спомня. Мисля… преди около час.
Адам кипеше от гняв. Значи затова Лора бе отказала да отиде с него на благотворителния търг. Не е била нито изтощена, нито притеснена от външния си вид. Просто е имала любовна среща. И то не с кого да е, а с брат му, Пит.
Но защо ли се учудвам, запита се Адам и си спомни сцената в кабинета на Пит, когато Лора беше легнала на канапето, а брат му се беше надвесил над нея. Какъв глупак съм бил! Да повярвам, че между тях няма нищо. И колко хитро ме накараха дори да се почувствам виновен.
Сега вече всичко му стана ясно. През цялото време Лора го бе сравнявала с Питър. Разбира се, Адам знаеше, че е успял да я впечатли и да й завърти главата, но нали през цялото време тя бе объркана от своите чувства? Не се ли чувстваше неудобно от екстравагантния му начин на живот? Не беше ли изразила тревогата си, че той е прекалено богат за нея? Нима Лора не предпочиташе да стъпва здраво на земята? Точно като брат му. Разумният, стъпил здраво на земята, Питър Форчън.
Разбира се, мислеше Адам, Пит притежава всички необходими качества, които ми липсват — стабилност, зрялост, чувство за отговорност. Качества, които явно привличат Лора. Пит не я е ухажвал с полети до Сан Франциско, фантастични яхти и скъпи дрехи. Било е достатъчно просто да бъде уравновесен, разумен, сериозен…
Почакай малко, каза си той. Може би трябва първо да помислиш няколко минути. Напоследък импулсивността ти донесе доста неприятности. Може би твърде бързо стигаш до изводите… До погрешните изводи, помисли с надежда той.
Адам прекоси фоайето и застана пред вратите на асансьорите. На стената, между два от тях, бе закачена реклама на бара на хотела със стрелка, която сочеше към другия край на фоайето. Той се загледа в рекламата, като че беше Божи знак. Може би щеше да е по-разумно да отиде в бара, да си поръча един коняк и да опита да проумее всичко, което се бе случило. Хареса му идеята да прояви разум, за разлика от всеки друг път. Та дори само за да докаже на себе си и на Лора, че досадникът Пит не е единственият разумен от братята Форчън.