— Опитвам се да бъда разумна, Пит. Точно затова не се отказвам да преследвам целта си.
— Съвсем нормално е да си разстроена, но съм сигурен, че мога да се справя с този Дел Монте. Освен това, ти дори не си сигурна дали Адам ще се срещне с него, а изобщо не се знае дали ще го наеме.
— Да беше видял само гузния му поглед, когато госпожа Сондърс му предаде бележката от Айона — възрази Лора.
— Ами тогава просто му кажи онова, което си му казвала и досега, че още не си готова да… се ровиш в миналото си.
Тя се изсмя дрезгаво и веднага след това опита да спре сълзите си.
— Той няма да ми каже, че е решил да се срещне с частен детектив. Но беше неизбежно. Сигурна съм, че от самото начало приятелите му са го убеждавали да провери коя съм.
— Ще поговоря с него — успокои я Пит. — Ще направя всичко възможно…
— Моля те, Пит. Стой настрана от тази история. Вече съм го решила. Не само заради частния детектив, но и… заради всичко. Ако не беше станала тази бъркотия в компанията, още тогава щях да си тръгна. Когато в Сан Франциско написах на Адам, че заминавам, наистина смятах да го направя. И не съм променила намерението си. Затова не прави раздялата още по-тежка — Тя го погледна тъжно. — Бях глупачка и ужасно се срамувам от себе си.
Пит приближи до нея и я хвана за раменете.
— Не се обвинявай. Ти обичаш Адам и знаеш много добре, че и той те обича. Нали само това има значение?
Тя се отпусна на канапето. Чувстваше се изтощена и победена.
— О, Пит, нека поне веднъж бъдем честни пред себе си. Всички искахме нещо повече от една щастлива, но кратка история. Баба ви искаше да отмъсти на сина си за онази налудничава тонтина и бе твърдо решила, че трябва да има правнуци. Колкото до теб, Тру и Тейлър…
— Почакай. Ако мислиш, че аз и братята ми сме искали единствено да отнемем дела на Адам, грешиш. Всички искахме Адам да… порасне, да поеме някаква отговорност, да осъзнае, че не бива да пропилява живота си. Би било трагично човек с неговия ум, талант и способности да си губи времето в празни забавления, да няма никакви амбиции, никакви мечти и цели. Освен това всички мислехме, че ти ще бъдеш най-хубавото нещо в живота му. И излязохме прави. Адам го знае. Нашето семейство бе взело присърце интересите и на двама ви.
— Излиза, че аз съм виновна — въздъхна Лора. Аз също имах скрити подбуди в тази игра.
— Зная какво ще кажеш. — Пит изведнъж се усмихна приятелски.
— Наистина ли?
— Мислиш, че си го направила, за да дадеш урок на Адам — отвърна меко той.
Тя затвори очи, но не успя да спре сълзите си и прошепна:
— Да.
— А сега кой е нечестен? — попита нежно Пит, извади носна кърпичка, седна до нея и внимателно изтри сълзите й.
— Какво искаш да кажеш? — отвърна тя и отвори очи. — Аз наистина исках… да му го върна.
— Ти не си нито коварна, нито отмъстителна — възрази Пит. — Остави това на жени като Саманта Макфий и Айона Пул. Разбира се, ти си била убедена, че това е причината. Може би дори си успяла да си повярваш. Но все пак дълбоко в себе си знаеш, че не е така.
— Не е вярно! — Думите й прозвучаха неубедително не само за Пит, но и за самата нея.
— Баба ми и Тру ми разказаха най-подробно как още първата вечер си се хвърлила в обятията на Адам. Било е любов от пръв поглед.
— Онази вечер беше… вълшебна. Като сън. Пепеляшка на бала.
— Пепеляшка и очарователният принц. Точно като в приказката.
— Приказката свърши, Пит. — В очите й се появи решимост. — Удари дванайсет, каляската е тиква, а аз съм… Аз съм…
— Ти си всичко, което Адам мисли, че си. Топла, любяща, свеж полъх в живота му. Погледни го само. Виж колко много се е променил, откакто ти, като по чудо, се появи в живота му.
— Не беше никакво чудо. Там е проблемът.
— Грешиш. Онова, което направи с Адам, е чудо. Накара го да разбере кое е наистина важно за него. Ти си невероятна жена. И точно затова той те обича. Точно затова е само въпрос на време да разбере, че любовта му към теб е по-важна от някаква налудничава тонтина. Съвсем скоро ще го осъзнае, независимо от вътрешната му съпротива.
— А след това? — изхлипа тя и рязко се изправи.
— След това, разбира се, ще се ожените. И ще заживеете щастливо.
— Не. Вече не мога да се омъжа за него. Дори той да го поиска, в което се съмнявам. Не се е променил толкова много. Все още изпитва голямо удоволствие от привилегията да носи името Форчън и да е баснословно богат. — Тя отмести поглед встрани. — И освен това, грешиш за мен, Пит. Аз… Наистина исках да му го върна. Наистина исках… да му причиня болка. Така както някога той постъпи с мен.