Точно когато Адам си тръгваше от бара, брат му и Лора излизаха от хотела и се качваха в колата на Пит. Адам влезе във фоайето с твърдото убеждение, че Пит е дошъл само за да поговорят делово. Сигурно е искал да научи подробностите за днешните преговори.
Адам натисна бутона на асансьора. Щеше да се качи, да обясни на Пит, че Лора би могла да му разкаже всичко утре сутринта, да го изпрати и да прекара фантастична нощ с любимата си.
Е, значи все пак вярваше в приказки.
След десет минути Адам бе отново във фоайето. Изглеждаше озадачен и объркан. Отправи се към служителя на рецепцията, който го изгледа доста притеснено.
— Никой не отговаря в апартамента на брат ми — каза Адам.
— Да, сър.
— Забравил съм ключа, който ми беше дал. Бих искал да вляза, за да се уверя… че всичко е наред.
— Мога да ви дам ключа, но… — Служителят се изкашля. — Мисля, че няма да намерите никой, господин Форчън.
— Никой ли? — вдигна вежди Адам.
— Да, господин Форчън.
— Да не искате да кажете, че са излезли?
— Да, господин Форчън.
— Заедно?
По челото на служителя изби пот. Като тихичко се молеше да не стане скандал, той кимна леко.
— Кога? Кога излязоха?
— Ами… Съвсем скоро, господин Форчън. Преди около… петнайсет минути. А може и по-малко. Може би… ще успеете… да ги настигнете… ако побързате.
— Казаха ли къде отиват?
— Ами… Не. Но може би портиерът…
Адам се обърна кръгом и се насочи към изхода. Портиерът не можа да му каже нищо повече от това, че са излезли заедно и са се качили в кадилака на Пит.
Наближаваше полунощ, когато Адам се върна вкъщи. И щом видя, че колата на Пит е на мястото си в големия гараж, въздъхна с облекчение. Значи Пит и Лора се бяха прибрали у дома здрави и читави. На сутринта щеше да разбере какво ги бе накарало да се върнат от хотела.
Когато стигна до площадката на втория етаж, той спря за миг и се замисли дали да не се качи до апартамента, в който бе отседнала Лора. Само за да й пожелае лека нощ. Но се чувстваше прекалено изтощен и се отказа.
На следващата сутрин в седем и половина Адам беше вече в трапезарията. Стаята бе празна. След малко Лили, прислужницата на Джесика, влезе с поднос пресни кифлички.
— Аз ли съм първи? — попита Адам.
Брат ви, Пит, излезе преди около двайсет минути, а баба ви още не е слязла.
— А Лора?
— Не съм я виждала — сви рамене Лили и излезе.
Адам отпи няколко глътки кафе, взе една кифличка и тръгна към апартамента на Лора, тъй като реши, че се е успала. Почука на вратата. Отговор не последва.
Почука по-силно, но резултатът беше същият. Натисна дръжката и с изненада откри, че вратата е отключена. Прекоси хола и силно почука на спалнята.
— Събуди се, красавице. Очаква ни още един ден на кръглата маса.
Отвътре не се чуваше нито звук. Той рязко отвори вратата.
— Лора? Лора, наближава осем. Трябва да…
Той млъкна и се закова на място, когато видя, че леглото е празно. И идеално оправено.
Така, каза си веднага той, преди въображението му да е успяло да нарисува някои доста неприятни картинки. Значи тя е станала рано, облякла се е, оправила си е леглото и е излязла с Пит. Прислужничката просто не я е видяла.
Откъм хола се дочу шум. Адам се втурна натам с надеждата да види Лора.
Но не беше Лора, а баба му.
— А, ето къде си бил, Адам.
— Въпросът е — каза рязко Адам, — къде е Лора?
— Опасявам се, че си е тръгнала, скъпи.
— Искаш да кажеш, че е тръгнала заедно с Пит към компанията?
— Не, Адам — отвърна Джесика след кратко мълчание.
Буца заседна на гърлото му.
— Леглото й е оправено. Значи не е спала тук, нали?
С присъщата за нея прямота, Джесика леко поклати глава.
Адам се изпълни с такава ярост, че за миг изгуби равновесие и сграбчи облегалката на канапето, за да не падне.
— Копеле — извика, без да пуска облегалката. — Само да ми падне. Защо, по дяволите, не са останали в хотела? Защо е трябвало да я връща тук и да спи с нея под моя покрив?
Джесика изгледа изумено внука си.
— Какво, за Бога, искаш да кажеш, Адам? Лора и Пит? Да спят заедно?! Не говори глупости.
Адам бе шокиран по-скоро от тона, отколкото от думите на баба си.
— Снощи са били в апартамента на Пит — измърмори притеснено той. — Излезли са заедно. Портиерът е видял как Лора се качва в колата му. Когато се прибрах, кадилакът беше тук. Значи Пит и Лора са се върнали вкъщи.
Очите на Джесика се изпълниха със съчувствие.
— Питър се е върнал… — последва продължително мълчание — … след като е оставил Лора на летището — довърши тя.