Отново му направи впечатление тонът й. Той гледаше баба си като зашеметен.
— Тя… е заминала?
Джесика кимна, без да сваля очи от него.
— Съжалявам, Адам.
— Къде е отишла?
— Не зная.
— Пит сигурно знае — каза той и тръгна към вратата.
— Адам — извика Джесика.
Той спря и се обърна към баба си. Тя се усмихна тъжно.
— Може би е решила, че така е най-добре.
Адам влетя в приемната точно когато Пит се готвеше да влезе в залата за заседания, където го очакваха Грант Симънс и групата му, за да уточнят последните подробности по споразумението.
— Искам да говоря с теб — каза заплашително Адам.
Госпожа Сондърс, която заради преговорите бе дошла по-рано, побърза да впери поглед в клавиатурата на компютъра.
— Радвам се, че си тук. — Пит не изглеждаше впечатлен от тона на брат си. — Сигурен съм, че Симънс ще предпочете да довърши работата с теб. По необясними за мен причини, вие двамата се разбирате отлично — усмихна се кисело той.
Адам не отвърна на усмивката му.
— Къде е тя?
— Добре, почакай малко. — Питър го изгледа замислено. — Ще уведомя Симънс, че ще закъснееш няколко минути. — Преди Адам да възрази, Пит се шмугна в залата за заседания и след около половин минута се появи отново. — Да отидем в моя кабинет? — предложи и тръгна.
Адам го последва безмълвно.
— Къде е тя? — запита отново щом затвори вратата.
Питър бе побързал да седне зад бюрото си, тъй като искаше между него и брат му да има някаква по-солидна преграда.
— Не зная, Адам.
— Без номера, Пит. Ти си я закарал на летището.
— Така е. Оставих я на аерогарата, но тя не ми каза закъде заминава.
— Не ти вярвам.
— Съжалявам, Адам. Даде ми ясно да разбера, че не иска абсолютно никой — включително и аз — да знае къде отива. — Той замълча. — Може би така е най-добре.
Адам гневно се приближи към огромното махагоново бюро и удари с юмрук по него.
— Снощи проведохте доста дълъг и задушевен разговор в апартамента ти. Или приказките са били по-малко, отколкото си мисля? — каза той, задъхвайки се от ярост. Пит занемя, смаян от намека. — Е, за какво си говорихте? — попита Адам, след дълго напрегнато мълчание.
— Разни неща. По работа — притеснено отвърна брат му.
— Глупости. Какво се случи, Пит? Тя възвърна ли си паметта? Кажи ми! Ще го преживея. Просто искам да зная. Имам право да зная, дявол да го вземе!
— Няма нищо за казване. Спомена само, че имала намерение да замине веднага след като се върнала от Сан Франциско. Че ти си знаел. И затова… заминаването й нямало да те изненада.
— Тя каза, че ще остане, докато приключат преговорите.
— Заяви, че… Оттук нататък можеш да се справиш сам.
— Какво друго? — попита настойчиво Адам.
— Всъщност нищо особено. Беше… разстроена.
— Разстроена?
— Разбира се, че беше разстроена. Тя е влюбена в теб, идиот такъв!
— Тогава защо избяга от мен?
Пит понечи да каже нещо, но се отказа. След това промърмори:
— Ще имате прекрасни спомени. — И в същия момент изпита страх, че Адам ще се нахвърли върху него.
Но вместо да го удари, брат му се обърна кръгом и излезе с трясък от кабинета. Озова се лице в лице с Грант Симънс, който стоеше пред машината за газирана вода в приемната и си наливаше в хартиена чаша. По изражението му разбра, че младежът е чул по-голямата част от разговора му с Пит.
Адам спря за момент, изгледа го мрачно и тръгна право към изхода.
Грант вдигна очи към тавана.
— Жени — каза философски той. — Винаги те улучват в онази част на тялото, която никога не можеш да поддържаш във форма — сърцето.
Дванадесета глава
След седмица Пит и баба му водеха сериозен разговор. Беше около осем часа вечерта и Пит току-що се бе върнал от петдневно служебно пътуване.
— Срещна ли се с нея? — попита неспокойно Джесика.
— Не. Оставих й поне десет бележки, тъй като не пожела да отговори на нито едно от телефонните ми обаждания. — Пит бе тъжен, но сдържан. — Не бива да си играем с чувствата на хората, бабо.
— Но ние бяхме толкова близки с нея. Те се обичат толкова много. Сигурна съм, че тази история ще завърши щастливо. — Въпреки всичко, което се бе случило, Джесика Форчън продължаваше да вярва, че накрая любовта ще възтържествува.
Но Питър не летеше из облаците.
— Тя вече завърши — каза той категорично. — И не бива да забравяме обещанието си, че ще направим всичко възможно Адам да не узнае… истината.
Джесика измести малко темата.
— Знаеш ли, през последните три дни Адам ходи на работа в компанията.