— Номерът с амнезията беше идея на баба ни. Тя е най-голямата романтичка и беше убедена, че по този начин Ева ще те заинтригува много повече.
— И Ева… — все още му се струваше странно да нарича Лора с истинското й име — … с радост се включи в играта? — В гласа на Адам имаше болка. Тя го беше предала, измамила, беше го изиграла. И накрая беше избягала.
Той смръщи чело. Чакай, чакай. Защо бе избягала така? Впери отново очи в брат си. В тях се четеше гняв. Стана и размаха пръст пред лицето на Пит.
— А, сега разбирам. — Той затвори за няколко секунди очи и картината ясно се оформи в съзнанието му. — Разбира се. Тя изчезва, аз започвам да се измъчвам и накрая съм толкова нещастен, че съм готов на всичко, за да си я върна. Дори да се оженя за нея.
— Не — възрази Пит. — Нищо не си разбрал.
Но Адам беше убеден в правотата си.
— И как трябваше да завърши историята? Накрая някой — ти или баба — се изпуска, аз научавам къде е, хуквам при нея, падам на колене и я моля да се омъжи за мен. И всички, с изключение на мен, са доволни и радостни, така ли? — Той удари с бюлетина по масата. — Ева може да стои и да ме чака в Портланд, докато побелее. Няма да стъпя в този град.
— Тя не е в Портланд — извика Пит, докато Адам стремително излизаше от кабинета му.
След две седмици във вихъра на бурния живот, Адам бе във възможно най-лошата си форма. Въпреки всичко, което бе узнал, не можеше да изхвърли от мислите си Лора Ашли или Ева Гарви. Дори си спомни онзи уикенд с нея преди три години в Портланд. Тогава беше привлечен от нейната непринуденост и очарование. Тя много го харесваше и той не искаше да й причини болка. Просто беше решил, че — също като него — онзи уикенд е за нея само кратък флирт. Увлечение. Сега, след като вече бе твърде късно, разбра всичко.
Чувстваше се самотен и нещастен. И, въпреки че му бе много неприятно да го признае, отчаяно влюбен. Опитваше да поддържа гнева си, като си повтаряше, че Ева го е измамила. Дори реши да й се обади в Портланд и да приключи веднъж завинаги с тази история.
Само че тя не беше там. Беше напуснала преди месец и на нейно място бе назначен друг човек. Казаха му, че не възнамерявала да се връща.
— По дяволите, къде е тя? — настоятелно попита Адам, като нахлу в кабинета на Пит.
Пит вдигна очи и погледна брат си с явна досада.
— Преди около две седмици се опитах да ти обясня, но ти не пожела да ме чуеш. Бягството й не беше част от номера. Не беше някакъв хитър начин да те накара да се ожениш за нея. Избяга, защото беше ужасена от онова, което е направила. Избяга, защото те обича. Не искаше да узнаеш истината и да я намразиш. Накара ме да се закълна, че няма да кажа на никого къде е отишла. — Пит въздъхна. — Тя се надяваше, че никога няма да разкриеш истинската й самоличност. И ако не беше намерил случайно онзи стар бюлетин, нямаше да измъкнеш и думичка от мен. Дължах това на Ева. Заради ролята, която изиграх в тази идиотска история.
— Къде е тя, Пит? — В гласа на Адам вече нямаше гняв, а само отчаяние.
Пит тъжно поклати глава.
— Не мога да наруша обещанието си. — Той взе някаква папка, отвори я и се престори, че чете. — Съжалявам, Адам, но тя наистина не иска да я откриеш.
— Ти си започнала цялата тази история, бабо — каза натъртено Адам. — И ми се струва, че ти си единственият човек, който може да я завърши. Искам да зная къде е Лора. Искам да кажа… Ева. Аз я обичам, бабо. Обичам я и… Искам да й го кажа. Очи в очи. — Той преглътна буцата, заседнала на гърлото му.
— Съжалявам, но съм дала тържествено обещание, Адам — каза твърдо Джесика.
Той скръсти ръце и започна да се разхожда нервно из стаята.
— Не мислиш ли, че нещата отидоха прекалено далече? Не смяташ ли, че прекалено много се намесихте в живота ми?
Джесика изглежда съжаляваше, но не каза нищо. След известно време Адам изведнъж спря и разпери отчаяно ръце.
— По дяволите, искам да се оженя за нея. Заради нея съм готов да се откажа от всичко. От парите, от положението си и от всички останали глупости.
На лицето на Джесика се появи лека усмивка.
— Вече ти казах, скъпи, не мога да ти помогна, но може би някой частен детектив… Искам да кажа, че ако сам я откриеш… Сигурно няма да е трудно, след като вече знаеш истинското й име. — Тя се замисли за момент, преструвайки се, че случайно си спомня нещо. — Знаеш ли, чувала съм, че в нашия град има много добър частен детектив. Мисля, че се казваше… Дел Монте. Да, Виктор Дел Монте. Обади му се още утре… — Преди това ще му се обади Питър и ще му каже, че вече няма нужда да бави случая, помисли Джесика.
— Искате ли да направя още нещо, преди да си тръгна, госпожице Гарви?