— Спокойно, Дъглас — каза му Адам със съчувствена усмивка. Изцяло поемам отговорността за всички евентуални щети. Но бъди сигурен, че моите приятели ще се държат съвсем прилично и мога да гарантирам, че след тържеството по мебелите няма да има и една драскотина.
— Но… няма ли… да е по-разумно… да… го направите… на някое… по-подходящо място? — запелтечи Уелч.
— Виж какво, Дъг, поръчал съм, след като магазинът затвори, да дойдат няколко души, за да пренаредят мебелния етаж. Ще направят подиум за оркестъра и ще освободят място за дансинг. Освен това ще преместят всички скъпи мебели, ще хвърлят покривала върху столовете и канапетата, за да могат гостите спокойно да сядат.
— Но всички мебели са за продан, господин Форчън. Искам да кажа, че не можем да си позволим да продаваме… повредени стоки. — От притеснение лицето на Уелч се бе покрило с червени петна.
Но Адам бе в чудесно настроение. Той приятелски потупа мениджъра по гърба и каза:
— Знаеш ли, Дъг, ти току-що ми даде прекрасна идея. Можем да сложим големи етикети на повредените мебели и да направим „разпродажба след прием“.
— Разпродажба… след прием ли? — изхленчи Уелч. — О, господин Форчън, не мисля, че идеята е много добра. — Въпреки че не можеше да попречи на Адам Форчън да осъществи безумния си замисъл, Уелч бе сигурен, че, ако се случи нещо, всичко ще се струпа върху неговата глава…
В петък, към девет вечерта, етажът за мебели бе вече украсен с многоцветни балони, а във въздуха се носеше уханието на фин френски парфюм и деликатеси. На Адам му бе хрумнала чудесната идея да повдигне духа на персонала, като организира празненство в магазина. А за да внесе малко блясък в събитието, бе поканил и някои свои приятели.
Облечен в смокинг, Адам Форчън бе застанал близо до вратите на асансьорите и посрещаше гостите. Сърцето на всяка жена, която излизаше от асансьора, трепваше при неговия поздрав.
— Адам, мили, какво страхотно място за купон — изгука Бет Арчър, чернокоса хубавица от хайлайфа.
— Благодаря ти, че дойде, скъпа — прегърна я Адам. — Зная, че поканата е пристигнала малко късно…
— О, за нищо на света не бих пропуснала твой прием. Нали, Фред? — Тя кокетно се усмихна на своя приятел. Фред, който много добре знаеше, че е ходила с Адам само допреди няколко месеца, притеснено кимна.
— Сигурно много хора ти го казват, Фред — намигна му Адам, — но имаш голям късмет с Бет.
На устните на Фред разцъфна широка усмивка.
— Благодаря ти, Адам, така е. — Той прегърна приятелката си и побърза да я отведе, преди късметът му да го е напуснал.
Красива брюнетка се приближи зад гърба на домакина.
— Свирят нашата песен, скъпи. Хайде да танцуваме.
Той се обърна и прихвана през кръста моделиерката Саманта Макфий.
— Не знаех, че си имаме песен, Сам.
Но точно в този момент мелодията свърши и на лицето й се изписа отчаяние. Адам я привлече към себе си и се усмихна.
— Не унивай. Ще ги накараме да я изсвирят отново, Сам.
С лека танцова стъпка той се отдалечи, за да посрещне новодошлите, а Саманта се отправи към бара. Айона й се усмихна и отпи от мартинито си.
— Разбил е толкова женски сърца — промърмори тя.
Саманта въздъхна.
— Всеки път, когато го видя, съм готова да се хвърля на врата му. Бог знае защо! Все пак не съм някаква наивна девойка, а зряла жена с опит. И ми е съвсем ясно, че за Адам това е само игра…
— Да, но я играе невероятно добре — обади се Бет, дошла за чаша шампанско.
Джордж Келси работеше като нощен пазач в денвърския магазин на „Форчън“ от осемнайсет години и стриктно изпълняваше задълженията си по време на дежурство. Бе се изправял пред много сериозни проблеми и се гордееше с бързата си реакция и решителността си.
Например при онзи случай с избягалата от клетката си боа преди пет години. Джордж бе претърсил сам-самичък седемте етажа на магазина и бе заклещил змията в отдела за дамско бельо.
А преди около четири години, когато в стаята на техниците пламна пожар, Джордж включи алармената инсталация, грабна маркуча и угаси огъня, преди да пристигнат пожарникарите. За този случай той бе получил специална похвала и премия от самия Александър Форчън.
През последните две години дежурствата на Джордж преминаваха без никакви произшествия. Дори бе започнал да мисли, че повече проблеми няма да има. Жестоко се заблуждаваше.
В петъчната вечер Джордж бе особено изнервен от суматохата на мебелния етаж, въпреки усилената охрана, която Адам бе осигурил за приема.