Точно в десет и седемнайсет Джордж беше на седмия етаж в отдела за дамска мода. Там обиколката му приключваше и той бе започнал да се успокоява. Както бе обещал Адам Форчън, никой от гостите не бе напуснал мебелния етаж.
Джордж продължи огледа. Осветяваше бутиците един след друг с ръчния си прожектор. Над всеки имаше надпис с името на известен дизайнер, изложил най-добрите си модели. След като старателно огледа бутика на Ив Сен Лоран, пазачът се насочи към колекцията във викториански стил на Лора Ашли. Изведнъж дочу някакъв шум. Описа кръг с лъча и го спря върху двете летящи врати на една пробна. Крилата леко се поклащаха.
Завъртяха се още няколко пъти на дансинга, а после Деб заговорнически погледна партньора си.
— Адам, според теб кой от братята ти е най-вероятно да се откаже от огромното си наследство заради жена?
— Братята Форчън никога не са обичали много сватбения марш — отвърна Адам.
Деб се усмихна лукаво.
— Само не ми казвай, че не ти е минавало през ум да натикаш под венчилото поне един от братята си.
— Да натикам? — Адам се изсмя. — Опасявам се, че би трябвало да направя нещо много по-драстично. Струва ми се, и пистолет не би свършил работа.
Джордж Келси бе в затруднено положение. Дали да действа по своя преценка или да докладва на Адам Форчън? Ако Питър бе тук, не би се поколебал нито за миг и веднага би прехвърлил случая в компетентните ръце на президента на компанията. Питър Форчън щеше да овладее положението и да се справи спокойно и експедитивно. Но Адам…
Досега Джордж не бе заставал лице в лице с най-големия брат, но бе отлично запознат с репутацията му на плейбой. Знаеше, че реакциите му са непредсказуеми. Би могъл да превърне инцидента в скандал. От друга страна, Джордж не искаше да поема отговорността за погрешни решения.
— Господин Форчън, извинете…
Адам отклони поглед от привлекателната брюнетка, с която флиртуваше и се усмихна широко на нощния пазач.
— Джордж Келси, сър.
— Здравей, Джордж. Защо не пийнеш нещо?
— На работа съм, сър.
— Там има минерална вода „Перие“. Вземи си и нещо за ядене. Скаридите са превъзходни.
— Благодаря ви, господин Форчън. Много мило от ваша страна. — Пазачът се изкашля. — Може ли да поговоря с вас?
— Разбира се, Джордж — усмихна се великодушно Адам.
— Ако може… Насаме.
Привлекателната брюнетка въздъхна разочарована, след като Адам се извини и тръгна с Джордж към най-отдалечения и тих ъгъл.
— Какъв е проблемът, Джордж? — попита Адам, но вниманието му бе привлечено от русокосата сексбомба в плътно прилепнала рокля от сребристо ламе, която излезе от асансьора в другия край на помещението.
— Да, сигурно ще го наречете проблем. Една жена, господин Форчън.
— Да, Джордж — усмихна се Адам, — жените често са проблем.
— Не. Имам предвид конкретна жена.
— Каква жена? — изгледа го с недоумение Адам.
— Ами… При бутиците. На седмия етаж. — Джордж свали зелената си шапка и избърса потта от челото си. — Не знаех какво да направя. Помислих за полицията… Но не бях сигурен дали е разумно. Освен това… Не зная… Тя изглежда толкова… безпомощна и объркана.
— Тя?
— Младата жена в отдела за дамска мода, господин Форчън. Лора Ашли, сър.
— Лора… Ашли? — Името му бе познато отнякъде, но Адам не можеше да си спомни откъде. — Лора Ашли — повтори замислено той. Изведнъж на лицето му се появи широка усмивка. — Лора Ашли, моделиерката, е в отдела за дамска мода? — Той сви рамене. Не си спомняше да я е канил, но може би някой я бе довел. Адам потупа пазача по рамото. — Не се притеснявай, Джордж. Сигурно се е качила да провери дали сме изложили добре моделите й. — Доволен, че се е справил, Адам понечи да тръгне към сексапилната блондинка.
— Не, не, господин Форчън. Не ме разбрахте — каза с умолителен глас Джордж.
Адам въздъхна и се обърна отново към пазача.
— Какво не съм разбрал, Джордж?
— Тя не е Лора Ашли.
Адам усети, че търпението му се изчерпва.
— Тя не е Лора Ашли — повтори бавно той. — Коя, по дяволите, е тогава, Джордж?
— Не зная.
— Не знаеш?
— А както изглежда и тя не знае — добави Джордж.
— Тя ли?
— Лора Ашли.
Адам плесна с ръце. Ставаше му все по-трудно да скрие раздразнението си.
— Джордж…
— Просто е взела името. От надписа. Той е точно срещу пробната. Лора Ашли. Каза, че най-много харесвала нейните дрехи. — Джордж се изчерви. — Искаше ми се да е облечена в някоя от роклите на Ашли вместо…
Любопитството на Адам бе разпалено, въпреки че все още не схващаше за какво говори Джордж.