— Вместо в какво, Джордж?
Лицето на пазача се зачерви още повече.
— Май го наричат… — последната дума той произнесе почти неразбираемо.
— Искаш да кажеш, че е по дантелено бельо? — ококори се Адам.
— Да, сър. Бих казал, че това е… точното описание. Бяло… Имам предвид бельото, сър.
— Бяло?
— Да. Аз… я изненадах, нали разбирате.
— Сигурно изненадата е била доста голяма, Джордж.
— Да. И за двама ни, господин Форчън.
— Джордж. — Сините очи на Адам заблестяха. Целият беше в слух, когато сложи ръка върху рамото на нощния пазач. — Мисля, че е най-добре да ми разкажеш всичко отначало.
— Мислите ли, че трябва да се обадим в полицията, господин Форчън? — продължаваше да се колебае Джордж. — Или в болницата?
Вратите на асансьора се отвориха на седмия етаж.
— Нека първо да поговоря с нея, Джордж.
— Тя каза, че има амнезия, господин Форчън. Може би в болницата…
Адам излезе от асансьора.
— Продължавай да си гледаш работата, Джордж. Аз ще се погрижа за… Лора Ашли.
— Може да е крадла — намръщи се Джордж. — Или пък… бездомна — промърмори, докато вратите на асансьора се затваряха.
Лора Ашли се бе свила на канапето в голямата пробна, облечена в неугледна сива рокля. Когато Адам влезе, в зелените й очи се четеше тревожно очакване.
— Предполагам, извикали сте полиция — едва чуто промълви тя и отметна златисторусия кичур, паднал на челото й.
— Щом мислиш, че съм извикал полиция, защо не избяга? — попита Адам.
— Не знаех къде да отида — погледна го невинно тя.
— Наистина ли не помниш нищо? Дори името си? Къде живееш? Роднини? Приятели?
— Абсолютно нищо.
— А нямаш ли документ за самоличност?
Тя протегна ръце с дланите нагоре.
— Нищо — отвърна тъжно. — Сигурно съм имала чанта или нещо подобно, но вероятно съм я изгубила.
— Защо избра „Форчън“ за свой… втори дом?
Лора смутено сведе очи.
— Валеше и влязох в магазина, за да… се изсуша… и да си почина. Бях изтощена. Седях тук, на канапето, когато чух сигнала за затваряне. И тогава реших, че няма нищо лошо да прекарам нощта тук. Помислих си, че утре, когато се събудя, може би… паметта ми ще се е върнала. — Тя бавно повдигна дългите си ресници и погледна Адам. Очите й бяха пълни със сълзи.
Той приседна до нея.
— Точно така. Като си починеш, всичко ще си дойде на мястото.
— Мислите, че съм луда, нали? — усмихна се непринудено тя.
— Не — отвърна съвсем искрено Адам, въпреки че не можеше да каже защо бе толкова убеден. — Сигурен съм, че просто си преживяла някаква моментна травма. И все пак, може би трябва да те прегледа лекар.
Усмивката й угасна.
— Лекар ли? О, не. Моля ви. Той ще ме изпрати в болница — това ужасно място, където… — На нежното й лице се изписа паника. — Нали не сте извикали онези мъже с бели престилки?
Адам взе ръката й.
— Не, не. Никого не съм викал. Всичко е наред. Повярвай ми — промърмори.
Лицето й засия от радост. И, като че ли за първи път, тя обърна внимание на самия Адам.
— Приличате на добрия принц от приказките, който спасява млади дами, изпаднали в беда. Кой сте вие, любезни сър?
— Адам Форчън — усмихна се той.
— Форчън? — Лора се вгледа в него. — Това е универсалният магазин „Форчън“. Предполагам, има… пряка връзка — рече тя с отпаднал глас.
— Да.
Адам отново се усмихна, а след миг и Лора. Мина му през ум, че никога не е виждал толкова непринудена и обаятелна усмивка.
Може би той самият бе завладян от приказката, защото в следващия миг притисна ръката на красивата млада дама към устните си и прошепна:
— Искаш ли да отидеш на бал, Лора Ашли? — Тя го погледна като замаяна, когато я хвана за ръка и я изведе от пробната. — Избери си рокля. Която си харесаш. Балът е на третия етаж. — Той я целуна леко по челото.
Лора плахо го погали по бузата.
— Красивият принц и приказната кръстница са се слели в едно. Какво…
— Щастие? — довърши Адам.
Лора тихо се засмя. Очарователен смях.
— Да, наистина. Какво голямо щастие.
Втора глава
Кратката среща в пробната на седмия етаж с просълзената зле облечена Лора Ашли, изобщо не бе подготвила Адам Форчън за ослепително красивата, приказна млада дама, която излезе от асансьора на третия етаж. Пепеляшка на бала на принца би изглеждала като сива мишка в сравнение с тази богиня.
Може би зашеметяващата комбинация между скромната невинност и пищната червена, дълга до земята и украсена с пайети, рокля на моделиера Боб Маки, накара всички да замръзнат на местата си — включително и Адам. Дори оркестърът пропусна няколко такта.