Започна ожесточена борба от страна на защитниците и много от безпомощните жени и свещеници паднаха. Но имаше още много, които заеха местата им. Дузини от тях падаха, но никаква милост не се четеше по лицата на буканиерите. Те стъпиха на стената, след като дадоха само няколко жертви благодарение на живото си прикритие.
Останалите последваха първите нагоре по стълбите. Виейки като вълци, те се хвърлиха върху многобройния неприятел. Пръв вървеше Морган, окуражавайки хората си с викове и със собствения си пример. С едрото си тяло капитан Нежни лесно си проправяше път сред неприятеля. Скарфас се хвърляше тук и там като дива котка. Черния Джак се биеше спокойно, но старателно и малцина се решаваха да се срещнат с него лице в лице. Всеки от буканиерите се биеше сякаш с удоволствие и не мислеше за поражение.
Този път испанците, водени от храбрия си началник, оказаха силна съпротива. Те знаеха какво ги очаква, ако се предадат.
Дълго време борбата остана равна и ожесточена. Всеки от нашите хора трябваше да вложи последните си сили. Въпреки че бях още хлапе, вървях в предните редове на буканиерите, жаден да атакувам испанците. Първият ми противник беше въоръжен с дълга пика, която гневно хвърли срещу гърдите ми. Съобразителността не ми изневери и аз бързо се наведох. Голямата жестокост погуби самия испанец, защото той не успя да запази равновесие и аз навреме успях да го ударя с всички сили в тила.
— Отлично, Артър! — долетя радостният глас на Дикстън. — Ако много те притесняват, не забравяй пищова си — допълни, отбивайки с големия си нож един удар, насочен срещу мене, и срази с ловко движение неприятеля.
Съветът излезе много полезен. Доколкото можеше, Дикстън се държеше близо до мен и ми помагаше. Но ние бяхме разделени в разгара на битката и аз се намерих между двама испанци. Единият — грамаден, почти колкото Дикстън. Този гигант замахна отгоре и едва успях да избягна удара му, отскачайки назад. Той замахна още веднъж и време за губене нямаше. Бях спасен по стечение на обстоятелствата от другия си противник, който в този момент се спусна срещу ми с гол меч. Ударът, предназначен за мене, попадна върху стоманения шлем на приятеля му и той падна. Докато той си вземе оръжието, изхвръкнало от ръката му при силния удар, аз извадих пищова от пояса си и стрелях наслуки.
Опиянен от сполуката, се затичах натам, където битката изглеждаше най-ожесточена. Но преди да стигна до мястото, се подхлъзнах в локва кръв и паднах презглава. Когато се опитах да стана, разбрах, че едва мога да стоя на краката си.
За щастие, битката вече беше далече от мене. Легнах, едва понасяйки болката в изкълчения си глезен. Когато се почувствах по-добре, реших да припълзя до някое по-закрито място, откъдето да следя борбата.
Извадих втория пищов и се упътих към останките от високата стена, на около двадесет метра вляво от мен.
Много мъртви тела лежаха на пътя ми, повечето испанци, а тук-там и по някой буканиер. Обърнах един испанец. Като видя облеклото ми, човекът, въпреки че беше ранен, ме хвана така внезапно за гърлото, че изпуснах пищова си. Но усилието беше твърде голямо за испанеца. Пръстите му се отпуснаха и тялото му се търкулна бездушно на земята.
Стигнах най-после до стената, но когато се опитвах да се изкача, Дикстън тичешком дойде при мен, страхувайки се да не съм тежко ранен. Събра половин дузина пищови от мъртъвците наоколо, така че да мога да се защитавам в случай на атака. Обеща ми да ме наглежда и да ми помогне в случай, че го повикам.
От прикритието си можех да наблюдавам цялото полесражение. Буканиерите продължаваха диво да притискат неприятеля, докато испанците бяха отслабили огъня. Ако не беше отчаяният пример на началника, сигурен съм, че бързо щеше да падне и второто укрепление.
Адмирал Морган съзнаваше, че испанската съпротива ще отслабне, ако падне началникът, и се упъти, за да се срещнат лице в лице. Като че ли по взаимно съгласие испанците и буканиерите се отдръпнаха от водачите си и ги оставиха да се срещнат свободно.
Испанецът беше по-нисък, облечен в ризница и с шлем от стомана. Беше въоръжен с дълъг меч, който неведнъж се беше забивал дълбоко в неприятелско месо. Морган, едър, но подвижен, не беше в бойно облекло и се биеше главно с извитата си сабя, въпреки че в лявата си ръка държеше остра кама за близък бой. Няколко мига двамата се гледаха, сякаш измерваха силите си. След това испанецът застана в позиция за бой и Морган размаха оръжието си.
Едва ли не изгуби живота си в първите няколко схватки. Отскачайки встрани, за да избегне едно светкавично нападение, той изгуби равновесие и падна на земята. Но все пак успя да отблъсне удара с камата и с чудна за едрината му пъргавост скочи с готова сабя.