— Братя от крайбрежието! — започна той с насмешлив поглед. — Надявам се на сполука в новото начинание. Вярвам, че и вашият кораб ще заеме достойно място в него.
И докато гостите се споглеждаха, чудейки се какво могат да значат тези думи, вратата на кабината се отвори и четирима буканиери насочиха пушките си срещу французите. В същото време адмирал Морган, Нокър и другите английски офицери извадиха пищовите си.
— Господа, какво значи всичко това? — попита умолително френският капитан.
— Това значи — обясни Морган, — че на нас ни е нужен корабът ви. — Веднъж мухата влезе ли в мрежата на паяка, там трябва да си остане. Изкарайте ги навън, момчета!
Всяко съпротивление би означавало смърт. И гордите французи спокойно се оставиха да бъдат оковани във вериги. В същото време оръдията на „Оксфорд“ се обърнаха към френския кораб. Английските буканиери окупираха кораба, без да се даде изстрел, защото французите не можаха да разберат какво става.
Морган и Нокър бяха възхитени от сполуката на плана. Заповядаха ми да им донеса още вино и изпратиха бъчва ром на моряците, за да отпразнуват победата.
Скоро веселите звуци от гъдулката на Джим се разнесоха из кораба, смесени с виковете и песните на хората. Краката затропаха по палубата, моряците се понесоха в лудо хоро.
Офицерите пиха не по-малко от самите моряци. Морган ставаше все по-червен в лицето, като се олюляваше на крака. Нокър беше седнал и обръщаше чашка подир чашка. На мене ми се струваше, че с всяка изпита чаша лицето му ставаше още по-зло. Пияни бяха и другите офицери.
— Защо те да имат музика, а ние да пием без музика? — заяви Нокър с дебел глас.
— Момче — каза Морган, като се обърна към мене с блуждаещ поглед, — изтичай и кажи на гъдуларя да дойде веднага. Хайде, бързо!
Изтичах горе и видях, че бурето, поделено между хората, беше оказало своя ефект. Мнозина се търкаляха в пиянска дрямка, а други се тътреха насам-натам, като се опитваха да пият още. Неколцина се мъчеха да играят под веселата мелодия на Джим.
Единствените трезви, освен Джим, бяха приятелите ми Дикстън и Поли Флиндърс. Верни сърца! Те не пиеха с другите, защото искаха да бъдат готови да ми се притекат на помощ всеки момент, ако случаят го наложи.
Предадох адмиралската заповед на Джим и въпреки пиянските мърморения на някои от играчите той се приготви да ме последва. При това някой извади ножа си и заплаши да намушка Джим, ако не продължи да свири.
Джим застана в недоумение, при което оня размаха ножа си застрашително и ми нарани бузата. Това беше достатъчно за Дикстън. С два скока той се озова при мен и с ловък удар на големия си десен юмрук повали буканиера на палубата.
Поли Флиндърс веднага се присъедини към приятеля си и двамата, с готови за действие юмруци, се огледаха наоколо да видят дали някой друг няма да се съпротивлява. Като разбрахме, че няма повече желаещи да ни вредят, ние с Джим се отправихме надолу.
Тъкмо се готвех да вляза в кабината, когато ужасна експлозия ме изхвърли на няколко метра и ме повали на земята.
Трябваше да минат няколко минути, за да се опомня. Като се изправих, видях, че предната част на фрегатата е отхвърчала, а останалата гореше. Очернени греди плуваха из морето и наоколо миришеше на барут.
— Добре ли си? — викна Дикстън, още под впечатлението от експлозията.
— Само се натъртих малко. Какво се случи?
— Мисля, че французите си отмъстиха. Те хвърлиха „Оксфорд“ и себе си във въздуха. Потъваме бързо. Трябва да спуснем някоя лодка.
— Ще отида да потърся Морган — отговорих аз и се отправих надолу.
Дикстън ме последва.
Вратата на кабината на Морган беше изхвръкнала от пантите и ни препречваше пътя. Дикстън се напъна и успя да я отмести. В кабината нямаше признаци на живот.
Морган, Нокър и останалите лежаха в различни пози. Отново помислих, че са мъртви, но като допрях ухо до гърдите на Морган, чух сърцето му да бие силно.
Дикстън изнесе адмирала на палубата.
— Ще потъне скоро — каза Дикстън. — Надявам се, че ще има лодка за нас.
Всички лодки бяха станали на парчета, но нямаше опасност да се издавим, защото наблизо имаше други от корабите в залива.
— Разполагаме само с няколко минути — каза Дикстън. — Остани при адмирала, Артър. Сега, момчета, последвайте ме, за да донесем и останалите…
Докато приятелите ми бяха долу, аз се опитах да свестя адмирала. Разтривах лицето му с вода, но той оставаше в безсъзнание. През това време още трима от офицерите бяха изнесени на палубата. Две лодки пристигнаха до кораба и някои от буканиерите се качиха при нас. Те снеха безчувствените тела в лодките, докато Дикстън и другарите му още веднъж се отправиха към кабината, за да продължат спасителните работи.