Поклатих глава, защото се страхувах да не избухна отново в сълзи.
— Той често казваше: „Момчето ми и Дикстън са избягали! Сигурен съм в това. И те няма да ни забравят.“ Вярвах в това, но никога не бях помислял, че ще дойдете при нас.
Така унил беше гласът на Суомни, че се помъчих да го успокоя, като му разказах за бягството на Дикстън и Джим и за помощта, която очаквах да получа от буканиерите.
Зазори се. Половин час след изгрева на слънцето бяхме строени пред затвора си. Понеже бяхме стояли вързани през цялата нощ, аз и Поли се чувствахме много зле и едва понасяхме болките. Но когато погледнах полузаздравелите рани на другарите си, осъзнах колко щастлив съм в сравнение с тях, и се помолих да не ми се пада да изтърпя същите мъчения, каквито бяха изтърпели те.
Скоро при нас дойде Педро Косматия. Гол до кръста. Като гледах косматото му тяло, си спомних за една черна мечка, която бях виждал веднъж да изпълнява разни номера. Неговото сърце не беше по-малко жестоко от това на мечката.
Той поднесе ръката си до очите ми и аз със задоволство видях дълбоките следи, които бяха оставили зъбите ми вчера.
— Виждаш ли какво си направил? — изрева той и един удар на голямата му лапа ме стовари на земята.
Поли Фландърс извика от гняв и напъна превръзките си, но с това само привлече вниманието на испанеца.
Педро се обърна към него и трепна при вида на бронзовото му лице. Той хвана Поли за брадата и повдигна лицето му нагоре, за да го разгледа по-добре:
— Сигурен съм, че съм те виждал преди, куче!
С бързо движение обърна Поли и раздра ризата му. Върху гърба му ясно личаха следи от камшик.
— Аха! — ревна отново гигантът. — Това са знаци от моята ръка. Никой освен Педро Косматия не пресича белезите си така. Ти… зная те. Ти си робът, който избяга.
Бедният Поли! Той се опита да остане спокоен, но аз усетих как сърцето му се сви от страх.
— Добре — каза Педро след кратко мълчание. — Ти няма какво да ми кажеш, но аз имам. Ще го кажа с камшика. Хей, Самбо, донеси ми камшика!
Ухилен негър донесе камшика и потреперих: беше с къса дръжка, но с дълъг навъзлен ремък.
Педро прекара камшика през пръстите си и се усмихна злобно. След това го завъртя, ремъкът се нагъна над главата му, изплющя и се стовари с голяма сила диагонално върху гърба на Поли.
Морякът прехапа устни и успя да сподави болката, но въпреки това тя се четеше в очите му. Камшикът пак се издигна като дяволско същество и остави още една розова резка върху месото. Първата и втората направиха буквата X.
— Белегът на Педро! — извикаха испанците със задоволство.
— Да, белегът на Педро! — извика доволен и той. — И ще се повтори още много пъти. Ще го науча да не бяга втори път. Вържете го за стълба.
Развързаха ръцете на Поли и го поведоха към триметров стълб в единия ъгъл на платформата. Ръцете му бяха вързани отново, но този път над главата. Педро се приготви да продължи работата си.
Чу се пушечен изстрел и човекът, който стоеше до него, падна по очи със слаб вик. В същото време се показа огромна фигура. Дикстън! Полудял от гняв. Преди да го спре някой, той се приближи до Педро и го свали с внезапен удар на левия си юмрук.
Веднага няколко души бяха готови да се хвърлят върху храбрия нападател, но Педро го спаси:
— Не го пипайте, но и не му позволявайте да избяга!
Изправи се бавно, търкайки мястото, където го беше ударил Дикстън. След това вдигна големия си камшик.
— Досега не съм срещал човек, от когото да се страхувам. Застанете в кръг около нас и го оставете свободен. Ако се опита да разкъса кръга, застреляйте го!
Заповедите му бяха изпълнени. И двамата противници останаха в обграденото пространство. Но докато Педро беше въоръжен с мощния си камшик, Дикстън беше с голи ръце.
Пляс! И камшикът се впи в рамото на Дикстън. Той се опита да се хвърли върху мъчителя си. Пляс! Сега ударът попадна върху гърдите му и го спря.
Заплаках. Въпреки че Дикстън беше храбър, въпреки че се стремеше да достигне противника, не успяваше. Ужасната преграда не можеше да се преодолее. Дрехите му бяха раздрани от дивите удари и обагрени от собствената му кръв. Виждах, че беше обречен на поражение.
Той падна на земята, прикривайки лицето си с ръце, но гърбът му остана незащитен от ударите. Мислех, че голямата му сила няма да го напусне така скоро. Сияещ от победата, Педро пристъпи напред, готов да довърши противника си.
Но голямата му самоувереност го погуби. Като гумена топка Дикстън скочи на крака. Педро се отдръпна настрана, стремейки се отново да постави камшика между себе си и неприятеля. Твърде късно! Дикстън направи като леопард огромен скок във въздуха и се хвърли върху жертвата си. Капитанът го посрещна по средата на пътя му, но не можа да го спре. Той падна с цялата си тежест и Педро се простря на земята. Затворниците извикаха в чест на победителя въпреки страха от камшика, който можеше всеки момент да заиграе по гърбовете им.