— Ако не беше страдал и ти, Дикстън, като нас, мисля, че нямаше да питаш. Но ти познаваш камшика на Педро. Щом му прощаваш, то и аз му прощавам. И останалите са с мене, нали, момчета?
Всички се съгласиха — нещо, което беше трудно да се очаква. Дикстън вдигна доскорошния си противник и се запъти да подири някое скришно място, където да го остави на спокойствие. Едва се беше завърнал, когато буканиерите, предвождани от капитан Нежни и Джим, се изкачиха по склона и се втурнаха в лагера.
Джим не знаеше какво да прави от щастие и най-после се отправи към старите си приятели от „Скитник“, които едва ли бе очаквал да види някога. А капитан Нежни си чешеше главата в недоумение.
— Как може да бъде това? — попита той. — Мислех, че сте в смъртна опасност.
— Така беше допреди малко, но вашето пристигане ни спаси. Нашите похитители избягаха преди десет минути.
— Да, капитане — добави Суомпи. — И ако претърсите ей онази пещера, ще видите, че посещението ви не ще е напразно.
И наистина, там намериха седем големи сандъка, пълни със скъпоценни камъни и украшения. Буканиерите бяха така записани с това откритие, че не помислиха да преследват испанците. По този начин и аз изпълних обещанието си.
— Нокър ще бъде много жалък, когато се оплаче на Морган — каза капитан Нежни. — Тези сандъци биха изкупили и най-голямото престъпление.
След като бяха снети веригите от крайниците на бившите роби и раните им бяха облекчени, побързахме да се завърнем в Гибралтар, страхувайки се да не ни нападнат отново испанците. По пътя Джим ни разправи, че щом видял нещастието, се отправил за помощ. Два пъти губил пътя, но успял да стигне в Гибралтар след полунощ. Починал си един час, докато капитан Нежни приготвял хората си, и групата тръгнала.
— Стигнах благополучно до мястото, където бяхте хванати — заключи Джим, — но след това оставих всичко на случайността. Най-после в отчаянието си хванах гъдулката, като се надявах да ме чуете, ако сте наблизо.
— Добре че навреме засвири — каза сериозно Дикстън, — иначе досега щях да заема мястото на Бобтейл Дик.
Стигнахме отново в Гибралтар преди полунощ. Морган се беше завърнал много ядосан — не на нас, а защото Нокър беше отказал да ни даде помощ. Освен това беше научил от шпионите си, че укреплението при входа на лагуната било почти напълно възстановено и надеждата ни за бягство — твърде малка.
Когато впоследствие се върнахме обратно в Маракаибо, там ни очакваше пратеникът на испанския командир, който беше възстановил укреплението. Той ни заяви най-хладнокръвно, че три испански кораба са на котва във входа на лагуната, за да попречат на заминаването ни. Ако сполучехме да ги победим случайно, трябваше след това да се оправяме с оръдията на укреплението. Но испанският командир желаеше да бъде щедър. Ако му оставехме цялата плячка и пленниците, които бяхме взели, както и оръжието, може би щеше да ни позволи да се завърнем в Ямайка.
Адмирал Морган изпрати посредника с неопределен отговор, като искаше да спечели време, за да се посъветва с капитаните си.
— Вкара ме в хубав капан — каза ми той на смях, когато му занесох вечерята. — Не мислиш ли, че сега е твой ред да намериш изход от капана?
— Ако ви изложа плана си, обещавате ли да ни поведете към Панама? — попитах енергично.
Морган погледна възбуденото ми лице и се усмихна добродушно.
— Ще избягам от този капан, не се плаши — каза той. — Ако смъртта не ми попречи, ще се опитам да сторя това, което Франсис Дрейк не сполучи да направи. Ще преведа хората си през Панамския канал. Има нещо, което ме тласка натам. Това е моята съдба. Кой може да избегне това, което му е предопределено?
Доволен, че Морган ще се опита да превземе канала, реших да поговоря по това с Дикстън. Намерих го с Джим и другите ветерани от „Скитник“, наредени около пушливия огън.
Накъсо им изложих плана. Той се градеше върху метода, който сър Франсис Дрейк бе приложил срещу испанската армада и я бе победил. Спомних си урока по история: как английските огнестрелни кораби, натоварени с взрив, били вкарани между огромните галеони и оставени там запалени, за да разрушат плана на испанците за покоряване на Англия. Тогава не бях предполагал, че един ден и аз ще се бия с испанците.
— Нека напълним най-стария си кораб с гранати, масло и различни взривни материали — казах — и да го изпратим срещу най-големия испански галеон. Ловя се на бас, че испанците ще се счепкат с него. А това значи погром за тях.
Дикстън поклати глава със съмнение.
— Откъде ще намериш екипаж? Буканиерите едва ли ще се съгласят да се качат на кораба. Това значи живи да се опекат. А ако не видят хора на палубата, испанците ще заподозрат нещо и ще се пазят.