— Мислил съм и по това, Дик. Можем да сложим вместо екипаж дървени пънове. Ще ги облечем в буканиерски дрехи и ще ги въоръжим с най-старите си саби и с ръждясалите пушки. Испанците ще помислят, че корабът е пълен с буканиери, готови да се прехвърлят на техния кораб, и няма и да помислят за опасността. Запомнете думите ми… Какво е това?
Долових подозрителен шум от движение точно край бивака ни. Дикстън и аз скочихме веднага, но човекът, който подслушваше, успя да избяга. Безполезно беше да го гоним.
— Подслушвач, а? — каза Дикстън. — Не мога да се начудя кой може да бъде!…
Обсадени в лагуната Маракаибо
На другата сутрин бях повикан на съвет, заедно с всички капитани, за да решим как най-добре да се отървем от капана, който ни бяха поставили испанците.
Но аз бях там не за да участвам в разискванията, а да прислужвам на буканиерите. Реших да изложа плана си при първия удобен случай.
Когато влязох, Нокър току-що беше седнал. Щом аплодисментите стихнаха, чух собственото си име и побързах да поднеса виното пред Морган.
— Ето едно момче, което ми каза, че имало план, който би могъл да ни изкара от мъчното положение — извика Морган. — Стъпи на онази бъчва, момчето ми, и ни кажи плана си. Може би ще е по-добър от този на Нокър.
Стъпих уверено върху обърнатата бъчва и се огледах наоколо.
— Моят план е много прост — започнах. — Натоварете най-негодния си кораб с взрив. Облечете пънове вместо хора и…
Думите ми бяха посрещнати с такива подигравателни викове, че бях принуден да скоча от трибуната си, чудейки се какво значи всичко това. Нокър се изправи бързо:
— Не ви ли казах, че този хлапак подслушваше пред палатката ми, когато уговаряхме плана с Диас? Но не съм мислил, че той ще посмее да го изложи като плод на собствения си пилешки мозък. Крайно време е да го сложим на място. Вие много го глезите, адмирале, вместо да му покажете края на въжето.
— Да! — ревна Диас, един страшен на вид човек, за когото се казваше, че познавал пътя към Панама. — Хлапакът се спотайваше като крадец миналата нощ. Трябва да се нашиба, адмирале, за да се научи, че мястото му не е между големите.
Слушах онемял гневните думи, отправени към мен. Сега узнах кой е бил подслушвачът миналата вечер. Вероятно буканиерите смятаха, че само един опитен моряк като Нокър може да измисли подобен план. Даже Морган се разсърди и от всички присъстващи буканиери само капитан Нежни ме гледаше още с приятелски поглед.
— Защо е целият този шум? — скочи той. — Какво значение има чий е планът? Не може ли и двамата да са си мислили за едно и също? Нека решим да го изпълним ли, защото колкото по-бързо се разкараме от тук, толкова по-добре ще бъде за нас.
Думите му оказаха силно въздействие и аз успях да се оттегля незабелязано. След един час съвещанието приключи. Адмиралът събра всички буканиери и накратко им обясни целия план. След това всички се заеха с работа. На някои беше възложено да изпразнят най-стария кораб. Други трябваше да го напълнят с взрив и така да го наредят, че и най-малкото сътресение да го възпламени. Най-забавната работа беше приготвянето на екипажа. Бяха отсечени дървени трупи и бяха облечени в старите дрехи на буканиерите. И буканиерите на Нокър, както бяха наречени, заеха местата си по палубата. Някои от по-веселите довършиха работата си, като нарисуваха огромни бакенбарди, носове и белези на чучелата си.
Всичко това беше готово късно следобед. Пленниците и плячката бяха натоварени на дълги лодки с по десетина въоръжени буканиери. Корабите бяха готови за действие и капитан Морган заповяда да не се проявява, нито пък да се иска милост.
— Събират хората си от брега — каза той — и скоро ще тръгнат към нас.
И наистина испанските кораби скоро напуснаха укреплението и се отправиха към нас.
— Действията ще бъдат нощес, ако имаме хубава луна — каза Дикстън, който стоеше до мене в предната част на кораба на Нежни, където се беше преместил и Морган. — Ще се мръкне, преди да се доближим на един изстрел.
Той беше прав. Преди артилеристите да изстрелят първата си граната, слънцето потъна зад горите на острова и тъмнината се разпростря бързо над земята и морето. Но всяка надежда за нощна атака беше изоставена. Нощта беше толкова тъмна, че Морган заповяда на флота си да пусне котва. Испанците сториха същото и утрото завари двата флота в същото положение, в което ги беше оставила нощта.
Всеки от буканиерските кораби беше готов за действие. Минираният кораб се отправи към испанските галеони, тласкан от благоприятен бриз. Но преди да се изравни с тях, платната им се изопнаха и те продължиха да напредват.