Предвождащият испански галеон, въоръжен с четиридесет оръдия, започна битката със снаряд, който падна до нашия огнестрелен и го опръска с вода.
— Дано не го улучат — каза Морган, който стоеше до мене, наблюдавайки тактиката на испанците. — Хич не ми се иска огнестрелният кораб на Нокър да полети в небесата, преди да му дойде времето.
— И ако някой от другарите ви се изплаши — добави той, — застреляйте го. — Правим отчаян опит, момчета, и само отчаяна храброст ще ни спаси.
Флотът потегли, предвождан от минирания кораб. Скоро съзряхме сивото укрепление, което се мръщеше над входа на лагуната, а във входа почиваха големите испански военни кораби. Обнадеждихме се много, когато забелязахме, че главният галеон започна да се приближава към огнестрелеца, вероятно с цел да прехвърли хората си на борда му. И когато двата кораба се сблъскаха, буканиерите нададоха тържествуващи викове, които сигурно бяха стигнали чак до укреплението.
Този рев предупреди испанците за грозящата ги опасност, но беше късно. Докосването на огнестрелеца до галеона беше достатъчно, за да го възпламени. Преди да успее да се оттегли, пламъците го обхванаха. Всеки миг следваха нови експлозии. Никога през живота си не бях виждал толкова бързо погиване на един кораб.
Испанците разбраха колко безполезно е да се опитват да спасят кораба си, и потърсиха собственото си спасение. Две-три лодки бяха спуснати, но повечето се помъчиха да избягат, плувайки към брега. Празни надежди! Само за половин час екипажът на галеона беше унищожен от хората на Морган.
В същото време, изплашен от внезапното нещастие, което беше сполетяло водача, вторият кораб се отправи към брега и спря. Морган заповяда на пет-шест лодки да го последват, но преди да стигнат сушата, испанците подпалиха собствения си кораб и избягаха.
Третият кораб се отправи обратно към форта. Без да иска разпореждане, Нокър се спусна след него. Морган заповяда и нашият кораб да го последва. Но силният огън от форта ни предупреди, че ще рискуваме корабите си, ако продължим. По тази причина двата ни кораба изоставиха преследването навреме.
— В лодките, момчета! — изкомандва Морган.
Дикстън, аз и останалите оцелели от „Скитник“ се намерихме в лодката на Нежни и бързо потеглихме към галеона. От двете ни страни други лодки също се надпреварваха към кораба. Въпреки гранатите на противника ние не спирахме.
Като приближихме галеона, огънят от форта престана, защото се страхуваха да не ударят собствения си кораб. Но опасността не намаля. Вместо тежките оръдия сега затрещяха пушките на испанските моряци. Освен това няколко лодки се отделиха от брега с нови подкрепления.
Уверен съм, че ако атаката ни не беше така отчаяна, щяхме да пропаднем. Изкачвахме се вече по страните на кораба, когато първата испанска помощна лодка беше едва на половината път.
Нещо тъмно заплашително се изпречи отпреде ми, както се катерех, и едно острие изсвистя надолу към мен. За щастие, човекът не можа да ме улучи, защото трябваше да се надвесва твърде много от кораба. Като видях преимуществото си, аз се хванах за издатината на кораба с лявата си ръка и се прицелих с дясната. Миг по-късно испанецът се катурна в морето. Насмалко да ме повлече със себе си.
Бях един от първите, които стигнаха на палубата. Капитан Нежни, Дикстън, пет-шест буканиери и Морган се бяха изкачили преди мен и с извадени саби и пищови отбиваха атаките на испанците, докато останалите им братя се изкачваха. Но като забеляза, че неколцина от противниците коленичиха с насочени към тях пушки, Морган разбра, че ако чакат, ще рискуват да намерят смъртта си на палубата. Чу се див вик:
— Напред, момчета! Не чакайте да ви застрелят!
И пръв се спусна със страшния си дълъг нож, последван от смелите приятели.
Това неочаквано нападение обърка онези, които стреляха. Куршумите им пищяха покрай буканиерите. Морган бе повалил двама испанци, преди някой да му се противопостави.
Щом премина изненадата, малката ни група се видя обкръжена и сабите заиграха наляво и надясно. Аз се озовах между капитан Нежни и адмирала. И двамата бяха много изкусни борци. Но накланяйки се напред, за да отбие удара на един испанец, Морган неочаквано се подхлъзна на окървавената палуба и падна по лице. С отчаяна храброст го прекрачих и противопоставих слабото си острие срещу сабите на трима испански офицери, които очевидно бяха разбрали, че Морган е водачът на нашите буканиери. Очакваше ме сигурна смърт, ако Дикстън не ме беше грабнал от пътя на опасността. Сам той даде такъв отпор на испанците, че Морган можа да стане спокойно. В този миг се чуха и бодрите викове на останалите буканиери, които се бяха събрали на палубата. Те пристъпиха напред с такава неудържима решителност, че никаква съпротива не можеше да ги спре. Онези от испанците, които се отърваха от смъртта, хвърлиха оръжието си и потърсиха спасение в морето.