Буканиерите бяха готови да ги преследват, но Морган знаеше, че времето е скъпо:
— Оставете това, момчета. Сега ще трябва да вържем този кораб за нашия и да го отдалечим от оръдията на укреплението. Той ще замести нашия огнестрелец, който изгоря.
И така стана. Комендантът на форта не можа веднага да схване, че галеонът е паднал в наши ръце. Корабът се беше присъединил към флота на буканиерите, когато испанците откриха огън.
Той беше закаран на безопасно място, а Морган веднага свика офицерите си на кораба на Нежни.
— Наздраве — Нокър вдигна високо чашата си — за победата на братята!
Морган сложи ръка върху китката на говорещия, преди той да е продължил:
— Вярно, Нокър, но помни, че още не сме в пълна безопасност. Укреплението още ни препречва пътя към морето!
Въпреки че го мразех, не можех да не се възхитя от блясъка на очите му и от безстрашното му изражение, когато отмахна ръката на Морган и пи за негово здраве.
— Вярно е, че фортът ни препречва пътя — каза той, — но сигурно имаме достатъчно мозък, за да ги излъжем още веднъж.
И Нокър хвърли празната си чаша на пода. Искрени възгласи го поздравиха. Той обичаше поздравленията и за да бъде интересен на слушателите си, продължи:
— Не предлагаше ли този млад морски адвокат същия план, както и аз?
Той продължи остроумието си и ме блъсна с крак, когато се навеждах да взема чашата му. Проснах се глупаво на пода.
— Какво ще каже ваша милост? Имате ли някой план, който да ни помогне да се отървем от укреплението?
Изправих се със зачервено лице:
— Да, имам план. Но този път няма да можете да го присвоите, защото не го споменах по-миналата нощ, когато ме чухте да говоря за огнестрелеца.
Вик на задоволство изпрати думите ми.
— Предизвикват те, Нокър — каза един.
Друг допълни:
— Нека първо чуем твоя план, Нокър, след това ще видим дали момчето няма по-добър.
— Искате да ме сравнявате с това хлапе, а? — попита презрително той. — Ако ви кажа нещо, навярно той ще каже, че е мислил същото.
Но капитан Нежни ми помогна:
— Да изпратим момчето навън, докато чуем предложението на Нокър. Тогава то ще се върне и ще каже своето предложение.
Това съвсем не се понрави на Нокър, защото, както после научих, той почти нищо не бе казал. Предложил буканиерите да се опитат да минат незабелязано покрай форта през нощта. Затова капитаните бяха готови да ме изслушат с още по-голям интерес.
— Сър! — започнах аз, като се обърнах главно към адмирала. — Надявам се, че този път няма да се сблъскаме с капитан Нокър. Ако можем да накараме испанците да преместят оръдията си към страната на сушата.
— Ако можем да сторим това, ще успеем да се измъкнем от този капан. Но как ще стане това? — каза Морган.
— Ще натоварим една лодка с хора и ще я отправим към брега, така че испанците да я видят. След това ще останат само гребците, а другите ще легнат на дъното на лодката и ще се върнат обратно до кораба. Испанците ще помислят, че стоварваме хората си на брега. А всъщност хората, които стоварваме, ще се връщат.
Настъпи кратко мълчание. Адмирал Морган пръв изрази одобрението си, като се тупна по бедрото и възкликна, че планът ми ще спаси всички ни. Само Нокър се опита да измисли някои причини с цел да го провали, но не сполучи. Веднага бяха дадени разпореждания да се пристъпи към действие.
Буканиерите веднага се хванаха на работа. Лодки, натоварени с въоръжени хора, се отправиха към залива с гористия бряг. Отдалече се виждаше, че се връщат само с гребците, но хората бяха на дъното.
Тази игра продължи няколко часа. Капитан Нежни предложи да изпратим хора при испанците, за да искат откуп, в замяна на което да си заминем, без да им сторим нещо. Това щеше да ги убеди, че се готвим за атака. Нокър беше избран за тази работа, понеже знаеше добре испански и беше достатъчно храбър. И когато лодката се отделяше от кораба, аз направих глупост, като скочих в нея.
— Здравей, млади изобретатели) — поздрави ме той подигравателно. — Да не мислиш да дойдеш с мене да говорим с коменданта на форта?
Не му отговорих, тъй като нямах подобно намерение. Но той започна да се гаври с мене, като използваше слабостта ми.