— Напротив, вярвам, защо…
— Охо! А не каза ли на момчето, което стои до тебе, че не допускаш да бъдеш излъган от най-верния си човек? Каза му, че познаваш добре капитан Бренди и той никога няма да те излъже.
Самото изражение на адмирала показваше, че той признава вината си. Тя се засмя на неговото неудобство и продължи.
— Така. Ти не можеш да цениш предупрежденията ми. Все ми е едно, но ще ти кажа още нещо. Ако искаш да сполучиш в похода до Панама, трябва утре да се отправиш за Санта Каталина!
— Утре? Невъзможно. И кой ти е казал, че някога съм мислил да отивам в Санта Каталина?
— Ха-ха, Хари Морган! Старата Кроуфут знае всичко, да, всичко. Ти искаш да направиш Санта Каталина своя база, нали? И искаш да изпратиш експедиция, която да превземе укреплението Сан Лоренсо! Добре, щом искаш това, веднага прати хора под командването на капитан Бредли. Той е единственият човек, който ще извърши добре тази работа, въпреки че ще научиш мрачни новини, когато чуеш, че крепостта е паднала.
— Но капитан Бредли не е в Порт Роял…
— Той ще бъде тук призори и ако си достатъчно умен, ще го изпратиш веднага. А сега слушай какво казва писанието, ако наистина искаш да превземеш Панама. Не се грижи за утре, забележи това добре. Недей складира напразно храна. Нека всеки човек се нахрани добре, преди да тръгне, и да не носи храна със себе си. Запомни добре! Да не си носи храна.
— Но това е лудост — не можа да се стърпи Морган. — Как ще живеем през време на пътуването? Трябва да вземем храна.
— Ако вземете, ще пропаднете. Напразно ли се е научила старата Кроуфут да чете бъдещето? Гледай!
С внезапно бързо движение, изненадващо за годините й, тя сграбчи една чашка от близката маса.
— Ако хвърля това на пода, то ще стане на парчета, нали? Така си мислиш ти. Но аз казвам, че няма даже да се нащърби. Гледай!
Тя хвърли чашката с всички сили на земята. За мое учудване остана цяла, както беше казала вещицата. Не зная как стана това, но въздействието върху буканиерите беше огромно.
— Забележи какво ти казва старата Кроуфут! Послушай вещицата на Порт Роял, адмирале!
— Да тръгваме за Панама! — обадиха се някои, докато Морган гледаше чашата, без да знае какво да каже.
В същото време старицата го наблюдаваше с победоносен вид и се заливаше от смях.
— Е, какво ще кажеш? — попита най-сетне тя, въпреки че тържеството в гласа й не оставяше съмнение за отговора, който очаква. — Празен корем и златото на Панама или изобилна храна и страшна смърт из блатата по пътя? В ръцете ти е, Хари Морган, избирай за добро или зло.
Морган се обърна към буканиерите със Силния си и мощен глас:
— Братя, вие чухте какво каза нашата приятелка, вещицата на Порт Роял! Трябва да тръгнем бързо! Англия и Испания си подават ръце за мир. Но да тръгнем без храна за Панама е лудост.
Буканиерите не обърнаха внимание на предупреждението му. Големите им юмруци заудряха по масите, остриетата на сабите светнаха във въздуха и всички извикаха:
— Слушай вещицата на Порт Роял, Морган! Празен корем и торби със злато!
— Добре, какво ще избереш? — попита повторно вещицата, готова да си върви.
Сабята на Морган лъсна и той тържествено се изправи:
— Към Панама! Ще послушаме старата Кроуфут. Утре, ако мога да намеря трезвен екипаж за кораба си, тръгвам за Санта Каталина!
Към Панама
Надявам се, в бъдеще историята ще разправя как Морган е направил Санта Каталина своя база за операциите срещу Панама.
Славата на Морган беше така голяма сега, че над две хиляди доброволци се записаха на служба при него. Под командването му бяха не по-малко от тридесет и седем галеони — повече, отколкото който и да било флот бе притежавал някога.
Следвайки съвета на вещицата, той изпрати капитан Бредли с около четиристотин души да превземат крепостта Сан Лоренсо. Щом събра флота си, Морган се отправи натам и след осем дни съзряхме укреплението.
— Наше е! Наше е! — долетя радостен вик от главната мачта.
Скоро и ние видяхме английското знаме да се развява над укреплението. Голяма беше радостта на борда. Всички сметнаха това като добро предсказание за сполуката на експедицията.
Лодката ни беше посрещната от хората на Бредли, предвождани от испанския шпионин Диас и от един широколик човек, наречен Палабра, който се считаше за нещо като водач от населението на брега. Но доколкото знаех, той беше просто моряк, когато капитан Бредли потегляше.
— Е, всичко ли мина благополучно? — каза Морган и посочи нагоре, където се развяваше английското знаме. — Къде е капитан Бредли? Той е изпълнил добре задачата си!