Последва кратко мълчание, което бе нарушено от Палабра.
— Мъчно ми е да съобщя, че капитан Бредли е мъртъв, сър.
Адмиралът се сепна.
— Мъртъв? — повтори той.
— Убит, сър, при атаката на крепостта.
И той продължи да обяснява какви опасности преодолели, докато превземат крепостта.
— Борбата беше много ожесточена — заключи Палабра. — Когато външната крепост падна, Бредли ни поведе в последна атака. Въпреки че гарнизонът беше загубил много от хората си, посрещнаха ни с такъв огън, че не можахме да му противостоим. Тук Бредли намери смъртта си. Една граната му отсече главата като с нож. Изнесох тялото му вън от битката, но всичко беше напразно. Преди да успея да го погреба, както подобава, испанците напуснаха прикритията си и се спуснаха срещу нас. Комендантът им ги въодушевяваше и въпреки че много пъти се опитвах да го сваля, все не успявах.
— Ето къде се намесих аз — извика лукаво Диас. — Знаех, че докато е жив този комендант, крепостта не можеше да бъде наша. Затова аз грижливо напълних пушката си и се поотеглих от битката, за да мога да опра пушката и по-добре да се прицеля. Той тъкмо викаше: „Издигнете високо знамето на Испания! Издигнете…“, когато куршумът ми го удари в главата.
— Това беше изстрелът, който спечели битката — съгласи се Палабра. — Водачът бе убит и останалите отстъпиха.
— Вашите загуби? — поиска да се осведоми Морган.
— Около сто души най-малко. Но испанците пострадаха повече. Над триста души бяха убити и тридесет взехме в плен. Само осем успяха да избягат с лодка, която преследвахме, но не можахме да хванем. Те сигурно са занесли новината в Панама.
Морган не каза нищо за броя на убитите, макар че не беше очаквал да дадат толкова жертви. Обърна се към пристанището, където около десетина испански галеони бяха пуснали котва:
— Кога дойдоха тези тук?
Палабра се ухили самодоволно:
— Дойдоха сами, един по един. След като превзехме крепостта, си спомних думите на испанския комендант: „Вдигнете знамето високо.“ И не го снех няколко дни. Като награда почти всеки ден идваше по някой испански галеон, за да си почине под закрилата на нашите оръдия. Ето как се събраха тези кораби.
— И двамата сте постъпили отлично — каза Морган, като разглеждаше доволно новите кораби. — Ти, Палабра, ще бъдеш повишен в чин капитан под мое командване. Избери си един от тези кораби. Ти, Диас, си се отличил при превземането на Сан Лоренсо. Ще бъдеш лейтенант във флота ми, а освен това те назначавам и за шеф на разузнавателната служба, за което ще ти се плаща отделно. Много съм доволен и от двама ви!
Останахме няколко седмици в Сан Лоренсо. Буканиерите възнамеряваха да последват съвета на вещицата и да не носят никаква храна със себе си. Но трябваше да се вземат оръдия и да се построят удобни салове за пренасянето им по река Шагре, след това да се поправи самата крепост Сан Лоренсо. В тази работа бяха впрегнати всички пленници и буканиерите. Копаеха се нови окопи и се издигаха удобни платформи за оръдията.
Морган заповяда всички оръдия от испанските кораби да се снемат на брега. Само корабът на новия капитан Палабра остана непокътнат.
Диас, новият шеф на шпионската служба, не стоеше без работа. Той скоро дойде при Морган с новината, че испанците не само очаквали нападението ни, но и усилено работели за осуетяването му.
— Близо четири хиляди испанци, без да споменаваме за съюзниците им индианци, ще се мъчат да ни спрат — заяви Диас. — Те строят тайни укрепления по протежение на пътя ни. Ще имаме нужда от цялата си храброст, за да превземем Панама.
— Няма ли някой друг път, по който да минем? — попита Морган.
— Не, само пътят по река Шагре. Затова ви съветвам да тръгнете веднага, преди испанците да са успели да направят достатъчно засади.
По настояване на Диас експедицията потегли, преди да бе направено всичко, което Морган желаеше. Той остави петстотин души в подновената крепост на Сан Лоренсо под командването на капитан Норман. Корабите на флота си подсигури със сто и петдесет от най-храбрите си хора, а останалите хиляда и четиристотин буканиери се приготвиха за голямото пътешествие.
Голям пир бе даден преди тръгването. Суеверните буканиери искаха строго да се придържат към думите на вещицата: да не се носи храна по пътя! Това беше истинска лудост. Въпреки че бях още хлапе, можех да им кажа това. Но суеверието бе по-силно от всичко. Морган и неговите хора много пъти щяха да прокълнат предсказанието на старата вещица, преди да видят канала.
Всички до един ядоха лакомо. През цялата нощ горяха огромни огньове, на които се печеха цели животни. Точно преди изгрев лагерът беше вдигнат на крак и още един път хората напълниха здравата стомасите си.