Най-после се намери малко храна, но аз нищо не разбрах. Има надежда, че скоро ще бъде открита отново храна. Стигнахме Барбакаос, но той беше доста запустял. Отначало не видяхме никакви припаси, но скоро Диас (въпреки всичко той е отличен следотърсач) намери скрита храна — няколко клончета с банани и малко вино. Това беше твърде малко, за да се разпредели между всички, и Морган реши да нахрани най-слабите. Днес по пътя мнозина бяха припаднали.
Най-после не съм гладен! Струва ми се невъзможно да съм прекарал цели шест дни без храна. Някъде към обед се натъкнахме на склад с царевица. Хората просто подлудяха. Заядоха зърната направо, без да ги варят. Малкия остатък насипахме в торби и го взехме със себе си. Хората проклинат вещицата на Порт Роял и самия Морган. При все това Морган е единственият човек, който ги спасява и води към победа.
Надеждите ми се възвърнаха. Мисля, че ще стигнем Панама, въпреки всичко. Нещо повече, надявам се, че ще намеря баща си все още жив.
Днес имахме няколко схватки — едни насърчителни, други разочароващи. Най-после престрелка с неприятеля. Неочаквано се натъкнахме на засада от индианци, които пуснаха стрелите си срещу нас. Но когато им отговорихме с пушечен залп, те избягаха с проклятия на уста. Двама наши са ранени, но не сериозно.
Късно през деня съзряхме Веракрус, или по-право, пушека, който се издигаше от там, където шпионите на Диас ни казаха, че се намира. Когато стигнахме там, видяхме само жалки развалини. Нищо за ядене, освен кучета и котки. Много от буканиерите се нахвърлиха върху тях. Диас намери склад за вино и хляб, изкусно прикрит, и съобщи това на Морган, за което беше награден с обещание за триста кюлчета злато. Храната беше разделена поравно между всички. Всеки получи по една порция. Затова днес можах да започна дневника си с радостно изречение. Но се страхувам от мислълта, че утре може пак да огладнея.
Седмият ден от пътуването ни! Сигурно се приближаваме до Панама, щом днес срещнахме испанци. Капитан Нежни откри, че десетина души липсват, и помоли Дикстън, Поли, Джим и още някои да се върнат с него да видят защо са изостанали. Той намери мъртвите им тела в нивите близо до Веракрус. Някои бяха убити с куршум, други — със стрела. Както стояхме опечалени, внезапно се появи група от около петдесет испанци и индианци и се нахвърлиха върху нас. Ядосан от загубата на хората си, Нежни се спусна напред със силен вик. Ние го последвахме. Две или три минути изходът на борбата беше в неизвестност, но нашият гняв смути противниците ни и те побегнаха, като дадоха няколко жертви. Нежни не посмя да ги преследва, страхувайки се да не се натъкне на по-голяма сила.
Морган нареди строго никой да не изостава назад. Каза, че сме на тридесет километра от Панама и успехът ни зависи само от сплотеността ни. Той не е сигурен дали испанците не са го заблудили, за да унищожат цялата армия. Ако е така, мили татко, аз няма да те видя.
Тази нощ пиша при ужасни мъчнотии. Дъждът се лее като из ведро. Съдбата ни е жалка. Гладни, уморени, окъсани. Не можем да заспим поради дъжда. Огньовете ни угаснаха, мокри сме до кости. Полагаме всички усилия да запазим барута на сухо в хралупите или където намерим, но не знам дали ще сполучим.
Под едно дърво намерих скривалище, което отчасти ме закрива. От време на време, въпреки усилията ми, струите падат върху листовете ми и зацапват мастилото.
Ние сме в подножието на един хълм. Морган обещава, че като се изкачим утре на хълма, ще видим как Тихият океан мие брега, на който е разположена Панама.
Днес се случи една катастрофа с армията ни. Вървяхме през гората, когато върху ни се изсипа, като че ли от невиделица, залп от стрели, който повали около десетина от хората ни.
— Хайде, английски кучета! — долетяха гласове до нас. — Почакайте само да стигнете в степта! Очаква ви по-лошо и от това.
Не знаехме броя на нападателите си. Морган, безстрашен като лъв, се хвърли направо към мястото, откъдето бяха дошли стрелите. Буканиерите се поколебаха за миг и го последваха. Хукнах също по петите на Диксън. Няколко индианци в засада ни причакаха. Но един от тях излезе напред, когато Морган минаваше край скривалището му, хвана адмирала за гушата и за-махна към него с ножа си. Навреме се хвърлих на гърба на индианеца, за да попреча на точния удар, и бях блъснат грубо на земята. Дикстън обаче беше нащрек и повали врага с ужасен удар.
През целия ден не намерихме нищо за ядене. Нокър ни караше да изядем телата на убитите индианци. Но никой не се опита да яде човешко месо. Морган ни каза, че трябва да бързаме, и закрачихме с последни усилия.