— Какво?
Тя ми подаде лист, на който пишеше: АГЕНТ КАПРА МОЖЕ ДА БЪДЕ КОНТРОЛИРАН ЕДИНСТВЕНО С ЖЕЛАНИЕТО МУ ДА НАМЕРИ ДЕТЕТО СИ. ВСИЧКИ ДОСИЕТА ЗА КАПРА СА ЗАСЕКРЕТЕНИ ПОРАДИ… По-нататък следваха дълги черни линии.
— Това е от най-строго засекретеното досие. Силните на деня искат да запазят в тайна самоличността на човека, който е взел детето ти, за да те контролират.
Изгледах я втренчено.
— Не мога да повярвам.
— Мисля, че Фирмата иска да ти помогне. Не ги обвинявам, но смятам, че там има тайна организация, свързана с Хауъл. Може би той е бил само техен инструмент. Тези хора ще блокират всеки твой ход. Ако се опиташ да работиш като вътрешен човек с тях, търсенето на Даниъл ще бъде напразно. — Тя отпи голяма глътка уиски. — Не ми е приятно да бъда вестител на лоши новини.
— Защо трябва да е така? — попитах, но после се замиел их за работата си в Лондон — престъпни групировки, свързани с правителства. Това се беше случило в много страни по света. И сега ставаше и тук, в Съединените щати.
— Все още не знаем всичките тайни на Луси и Хауъл, Сам. Може би дори твоите.
— Нямам тайни.
— Понякога човек не знае… какво не знае.
— Какво означава това?
— Ти искаш да намериш сина си, а ние се нуждаем от таланта ти. Трябва ти прикритие, затова предлагаме следното — за пред хората ти ще бъдеш собственикът на баровете, на всичките. Управлявай ги и поддържай печалбите им. — Мила се усмихна. — Баровете ти дават основание да ходиш там, където искаш да търсиш сина си или където те отведат мисиите ни. Това е фасада, в която Фирмата няма да се усъмни. Имаш опит в работата в барове и ти трябва доходна професия. Ще изпълняваш задачи за нас, когато е необходимо, мисии, които ще изискват уменията и въображението ти.
Това беше абсолютен комплимент.
— Пак ще се усъмнят. Пък и ще работя срещу ЦРУ.
— Не. Срещу вътрешни хора, които не са лоялни към ЦРУ, правителството и човечеството. Питал ли си се някога дали Хауъл има господар? — Само Мила можеше да произнесе думата господар така, че да прозвучи жестоко, а не забавно. — Хауъл е бил момче на „Новем солес“. Въпреки високия си ранг той сигурно не е означавал нищо за тях, само лакей, на когото плащат. Мисля, че предстоят още по-лоши неща.
Вгледах се в дъното на чашата си.
— Ние ще ти помогнем. Кълна се, Сам. Моля те, съгласи се. — Тя ми даде дивиди. — Това е запис от охранителна камера в клиниката, където Луси ти е казала, че е родила. Ще видиш висока тъмна жена, която излиза от стаята й и носи бебе, един ден след раждането на детето ти.
Затаих дъх.
— Ще ти помогнем да идентифицираш жената и да откриеш следата.
Намери линията, помислих си, също както правех, когато тренирах паркур в онова далечно утро в Лондон, последното нормално утро в живота ми.
Трябваше да приема този таен живот за известно време, за да намеря сина си и да се върна към нормалния си живот. Отново почувствах прилив на адреналин.
Станах и се обърнах към малцината клиенти на „Блукът“. Скочих на хубавото, кожено високо столче и се изкашлях. Елегантната пианистка спря да свири. Клиентите ме погледнаха стъписано.
Разтеглих устни в барманска усмивка и вдигнах чашата си с уиски за наздравица:
— Госпожи и господа, току-що станах собственик на този бар. Черпя ви по едно питие.