— Тя беше отвлечена. Видях как един мъж я удари.
— Защо похитителят й е разрешил да ти се обади?
— Не знам. Може би не е бил в колата тогава. И тя е имала телефон.
— Но не ти е казала, че е отвлечена.
— Опитваше се да ме спаси. Да ме измъкне навън.
— Но не и останалите от офиса. Не ти е казала: „Евакуирайте се, Сам“, нали?
Затворих очи. Каменният под на килията вледеняваше босите ми крака.
— Не. — Бях сигурен, че вече не съм в Обединеното кралство, Фирмата — термин, използван за ЦРУ от мен и колегите ми — в Лондон и британското разузнаване бяха изслушали историята ми и ме бяха разпитвали три дни. Не ми дадоха адвокат. След това дойдоха четирима дебеловрати мъже със спринцовка, задържаха ме неподвижно и после се събудих в самолет. Предполагах, че съм в затвор на Фирмата в Източна Европа, по всяка вероятност в Полша. Тези тайни затвори трябваше да бъдат премахнати преди няколко месеца.
— Жена ти е извела в безопасност само теб. Това е проблемът ни. Ти си излязъл сам и офисът е бил разрушен.
— Може би Луси не е знаела за бомбата. Мъжът с белега й е казал да ми се обади и да ме изкара навън. — Бях описал подробно мъжа с белега, но никой не ми беше донесъл снимки, за да разпозная заподозрения. Това ме плашеше повече от въпросите и спринцовките им.
— Защо са пощадили точно теб? — попита Хауъл.
— Не знам.
И после той ме изненада. Следващият въпрос би трябвало да е за мъжа без име, за когото бях информирал Брандън и костюмарите. Такава беше схемата на първите два разпита.
— Разкажи ми за парите.
5
— Какви пари?
Хауъл плъзна към мен листче. Номер на сметка в банка в Англия, където ние с Луси нямахме сметка. Прегледах трансакциите, които включваха трансфери към банка на Кайманите. Четвърт милион долара.
— Тези пари не са наши.
Сметката на Кайманите е била използвана в операция на Фирмата миналата година. Луси е била оперативният технически специалист и е трябвало да анулира сметката, когато операцията приключи, но не го е направила. Парите са останали в уж закритата сметка на Фирмата и после са били прехвърлени на сметката в Обединеното кралство на името на двама ви, а след това прехвърлени на номерирана сметка в Швейцария, където са били преместени в частни полици. И сега не знаем къде са. Затова на хората им е трудно да ти повярват, Сам.
— Нямам представа какви са тези пари! — Ставаше все по-лошо. — Нямам достъп, нито информация за тези сметки.
— Общоприетият разум твърди, че единият съпруг винаги знае, когато другият е предател, Сам. Винаги — тихо изрече Хауъл. Говореше като търпелив учител, който никога не повишава тон. Последните двама следователи ми крещяха.
Спокойствието на Хауъл обаче беше по-страшно, същинска кама, опряна в гърлото. Не знаеш кога ще го пререже. — Винаги. Обикновено съпругът става изменник, а съпругата разбира и си държи устата затворена, или защото обича парите, или защото не иска мъжът й да отиде в затвора… Луси ли завербуваха първо? Или теб? Или и двамата заедно?
— Никой от нас не е предател. — Не можех да го повярвам за Луси. Не и съпругата ми. Не ми пукаше какви доказателства ми представят. Не беше възможно да са истински. Да го повярвам означаваше да извърша предателство срещу жената, която обичах. Мозъкът ми пулсираше от изтощение. Нещо стягаше гърдите ми. Въздухът в белите ми дробове дращеше като пясък.
— Безнадежден. Знаеш ли този термин, Сам?
— Не.
— Използва се за описание на състоянието на брачния партньор на предателя. Искаме да се надяваме, че брачният партньор е невинен и че не знае, че любимият или любимата му е изменила на родината си. Но ние сме реалисти и сме наясно, че вероятно е знаел за предателството. Следователно е безнадежден. И в момента това си ти, Сам. Единствено аз мога да ти помогна. Кажи ми истината.
— Не съм направил нищо незаконно. Не знаех за парите.
— Улеснил съм те, Сам. — Хауъл вдигна лист. — Самопризнания, кратки и по същество. Трябва само да попълниш за кого си работил. Подпиши ги и приключваме.
— Никога няма да го направя.
Той доближи листа до мен.
— Единият от вас е предател, Сам. Или тя, или ти. Разкажи ми за парите.
— Не знам нищо. — По гърба ми полази хлад.
— Ти и Луси сте живи, а всички в офиса ви са мъртви. И тя те е предупредила да излезеш.
— Мъжът с белега я удари. Луси не беше тръгнала доброволно с него. Личеше си.
— От кого са парите? От китайците или от руснаците? От престъпна групировка като онези, които разследваше? Докато беше под прикритие ли стана предател? За кого работиш?