47
Не трепнах.
— Той има много, от които да избираш.
— Най-смущаващият.
Преглътнах, опитвайки се да си представя снимките на дебелото лице на контрабандиста. Белегът не беше на лицето, нито на гърдите му. И после се усмихнах, когато си спомних шегата на Брандън, шефа ми в Лондон.
— На задника. Приятелката му го наръгала с кухненски нож. Трябвало е да има твоя уакизаши.
Пит се усмихна, като чу японския термин.
— И защо го е получил?
— Чукал момичетата, които карал за Израел и Дубай. Пречупвал ги за клиентите. — Не можех да си позволя отвращението да се изпише на лицето ми. На повечето момичета, транспортирани незаконно от бившите съветски републики, които отчаяно търсеха работа, им беше обещавано, че ще бъдат сервитьорки или секретарки, но бяха пречупвани с изнасилване и хероин, преди да се запознаят с новите си сводници. — Приятелката не одобрила това. Провървяло му, че го е срязала отзад, а не отпред.
— А ти как си видял белега?
Бях го видял в досието му, разбира се. Надявах се, че обяснението ми за произхода на белега на Джуки е точно. В противен случай бях мъртъв. Пит щеше да ме убие на място, ако първо не го убиех аз.
Джуки продължи практиката си да пречупва момичетата, когато е необходимо. Тогава видях белега.
Пит кимна леко. Вече бях в кръга, поне засега. Препоръките ми бяха потвърдени от белега на задника на изнасилван.
— Обади се на връзките си — каза ми той. — Стоката ще бъде тук след два дни. Ти ще уредиш взимането й, когато пристигне, ще я пакетираш отново за изпращане в Америка и после ще я прекараш през митницата и ще я натовариш на кораб в Ротердам. Ще ти платим петдесет хиляди евро. Ако се нуждаеш от помощ за фалшифицирането на документите, шефът ми Едуард е експерт фалшификатор.
Да пакетирам отново стоката. О, да. Това щеше да бъде важно. Щях да се нуждая от помощ. Щеше да ми трябва цялата банда да ми помогне.
И тогава щях да ги избия, да спася Ясмина и да разбера истината от мъжа с белега. Възможността блесна пред мен като искрящ диамант.
Прикрих внезапното си облекчение, като вдигнах ръце.
— Чакай малко. Ти си пуснал турчина, нали? Няма да участвам, ако той доведе ченгетата при теб.
— Турчинът вече не е проблем за никого — обади се плешивият близнак.
— Аха — рекох.
— Турчинът е бивш агент на турската разузнавателна агенция МИТ, турското ЦРУ. Изгонили го от Агенцията за злоупотреба. Подкупил група турци тук, за да работи с тях и да се доближи до мен. Няма да работя повече с тях. Опита се да ме прецака и не успя. — Пит ме прикова с поглед. — Близнаците са много добри в откриването на информация за хората.
Оказваше се, че турчинът е бил като мен. Бахджат Заид беше намерил мой събрат по съдба да се опита да спаси дъщеря му.
— Е, аз не се провалям, когато поема някоя работа.
Пит погледна близнаците и после мен.
— Искаш ли да пречупиш някое момиче, Сам?
— Какво?
Той врътна глава към вратата.
— Ще изпращам осем момичета в Нигерия и Израел. Двете се съпротивляваха, въпреки че хероинът във вените им ги успокои. Но нищо не успокоява по-добре от пречупването.
Това беше проверка. Ако имах опит като трафикант на хора, нямаше да ми мигне окото да изнасиля стоката.
— Отиди и си избери, която ти харесва, и я изчукай — настоя Пит.
— Ти каза, че ние може да ги пробваме — възрази плешивият близнак. — Защо той ще избира пръв?
Помислих си колко приятно ще ми бъде да убия Пит. Бях убивал само веднъж и преживяването не ми хареса. На никое човешко същество не би трябвало да му харесва. Но за Пит нямаше да ми мигне окото. Щях да направя услуга на човечеството. Част от мен, онази, която мислеше, че отново може да бъда съпруг и баща, щом намеря Луси и бебето, ме посъветва да не бъда толкова готов да убивам. Но този човек… Ако Едуард беше отвлякъл Луси, дали това чудовище се беше доближавало до нея?
Докосвал ли беше Пит жена ми?
Овладях чувствата си и попитах:
— Много ли жени прехвърляш?
— Най-добрият ми поток на доходи. Предимно от Молдова. И повече от Русия и балтийските републики, когато икономическото положение се влоши. Трийсетина на месец. Обикновено по специални поръчки. Не смогвам с търсенето на по-младите. Ела да ги видиш.
Погледнах Ник, който се занимаваше с търговия на снимки на деца. И той изпълняваше специални поръчки. Добре дошъл в персонализирания свят на човешкото страдание.
Тръгнах след Пит по къс коридор към страничен кабинет. Близнаците и Ник ме последваха. Миришеше на изгнили плодове, прегорели пържоли и някаква химична смрад с неприятен привкус на пот.