Забеляза млад мъж, който носеше кашон и вървеше към мерцедес, паркиран на разстояние от другите коли.
— Ще вземем мерцедеса.
— Не искам да убиваш заради една кола, Пит. Всяко Дребно престъпление, което извършваме, намалява шансовете ни да направим големия удар.
— Не ми говори така, сякаш не съм го правил — раздразнено отвърна той.
— Да, но убиваш само когато е абсолютно необходимо — казах аз и това беше истина. — Все още не се налага.
Лицето му се зачерви. Не обичаше да го поучават.
— Аз ще се погрижа за колата, без да убивам мъжа. Ти стой тук. Не показвай лицето си. Не искам да те види.
— Но ще види теб. Направи ли го, убий го.
— Няма да ме види. — Измъкнах се от микробуса в движение и побягнах. Слабият мъж с очила започна да се обръща към мен. Ударих го точно в основата на врата. Той се преви и аз го хванах. Завлякох го извън полезрението на Пит и внимателно го сложих на земята пред няколко други паркирани коли, където имаше тънка ивица анемична трева и бетонната стена на служебния паркинг. Дишането му беше равномерно. Ключовете на мерцедеса бяха в джоба му. Извадих ги. Пит вече беше слязъл от микробуса и тичаше към мен. Хукнах към мерцедеса, отключих го и седнах зад волана.
— Направи го изключително гладко — отбеляза той, но в гласа му не прозвуча възхищение. — Къде го научи?
— В канадските специални сили.
Той не добави нищо повече. Излязохме от индустриалната зона.
— Накъде? — попитах.
— Не съм сигурен дали мога да ти се доверя, Сам — рече Пит и стисна по-здраво щурмовата пушка, която държеше.
53
Мила побягна и изстреля четири куршума в машинния цех. Целта й беше да внесе объркване и смут. Рани русокосия в ръката и принуди Хауъл и хората му да се съсредоточат върху нея за цяла минута. Надяваше се, че това е дало време на Сам да избяга.
След това се оттегли, като хукна по алеята на паркинга и се скри зад ъгъла. На офиса беше окачена табелка „Затворено“. Тя извади шперц от джоба си, отключи и преди да я забележат, се шмугна вътре. Затвори вратата и забърза към прозореца със завеса, за да наблюдава какво ще стане.
Хауъл и хората му се появиха след пет минути. Нямаше следа от китайския хакер. Едрият блондин се държеше за ръката. Якето му беше прогизнало от кръв. Другият мъж се препъваше. Беше ранен в крака. Двамата изглеждаха повече ядосани, отколкото измъчвани от болка. На лицето на Хауъл беше изписана ярост.
Микробусът потегли. Хауъл пренебрегваше местопрестъплението. Може би щеше да се обади на холандската полиция, но в такъв случай щеше да се наложи да обяснява защо хора на Фирмата са отишли в склада и са участвали в престрелка. И въпреки че индустриалният парк изглеждаше занемарен и изоставен, някой наблизо можеше да е чул изстрелите и да е извикал полицията.
Мила взе решение десетина секунди след като микробусът изрева и потегли. Хауъл не беше изчакал полицията, но това не означаваше, че не им се е обадил, и те можеха да пристигнат след няколко минути. Тя имаше много малко време да претърси сградата.
Вмъкна се в стария машинен цех. Във въздуха се носеше парливата миризма на барут и сладникавото ухание на тютюн.
Близо до единия струг имаше големи капки кръв. Китайският студент беше улучен в главата. Тя го погледна, но не го видя да диша. Все още носеше личната си карта и Мила я взе. Всичко, което щеше да забави полицията, за нея беше предимство. Огледа изоставения офис, който беше празен, и със свито сърце обиколи цялото помещение, очаквайки да види мъртвото тяло на Сам, но от него нямаше и следа.
След това тръгна по къс коридор и намери затворена стоманена врата. Той сигурно беше там.
Отключи внимателно и безшумно. Механизмът се освободи и ръката й се върна на пистолета. Пое си дълбоко дъх, за да се успокои, вдигна оръжието и отвори с ритник вратата. До стената бяха оковани осем полуголи, насинени и изранени жени.
Тя се вцепени за миг. Прониза я болка, остра като стоманена кама, и я заболя гърбът. Втренчи се в жените и те в нея. И след това я обзе възмущение, което й даде сили. Хауъл не беше ли разбрал, че жените са там? Или не му пукаше? Или щеше да се обади анонимно на полицията, за Да съобщи за присъствието им? Нямаше значение. Тя не можеше и нямаше да ги остави.
Повечето наведоха глави, но една червенокоса тийнейджърка я погледна в очите.
— Всичко е наред — каза на английски Мила. — Сега сте в безопасност.
Червенокосата заговори на молдовски: