— Не.
— А той не отсвирва хората си.
— Не.
— Що за човек е той?
Пит се замисли.
— Много е умен, но е гадняр. Англичанин. Веднъж спомена, че бил актьор. Не знам къде е играл. Може би в някой забутан театър. Експерт фалшификатор. Може би някога е работил в разузнаването. Умее да убеждава хората да го следват. Говори така, сякаш е израснал в богаташко семейство, и пръска много пари.
— Откъде знаеш толкова много за него? Той сигурно си държи устата затворена.
— Едуард обича да се прави на важен и често се хвали.
Време беше за играта.
— Може би ти трябва да го отсвириш.
— Да го отсвиря?
— Някои клиенти се намесват в печалбата. Точно това се случи в Прага. Отсвирих клиенти, които се опитаха да ме прецакат.
Пит се засмя:
— И сега бягаш, и се криеш.
— Не, покрил съм се и гледам да не се набивам на очи. Ако не искам да бъда отсвирен от този хубав, мил свят, най-добре е да се установя другаде.
— Защо ми го казваш?
— Защото знам как действат хората като Едуард. Той има важна стока, която трябва да бъде пренесена. Тези хора искат да използва нашите мрежи и връзки и се нуждаят от нас. Но ако работата се обърка, не се поколебават да ни убият. — Имах чувството, че се вмъквам в чужда кожа. Довърших бирата си и направих знак на Хенрик да донесе още. — Въпросът е там, че ние сме бизнесмени, а хората като Едуард носят повече неприятности, отколкото струват.
— Не мога да го отсвиря. За мен ще стане много напечено.
— Не ти предлагах това — излъгах. — Но трябва да бъдеш подготвен за всичко.
— Когато му кажа какво се е случило…
— Фактът, че си изчакал, ще го ядоса. — В момента трябваше да бъда гласът на разума, човек, на когото Пит можеше да се довери. — Той може да избяга.
— Не. Работата е твърде важна за него.
— И каква е работата?
Той отново ме погледна.
— Колко приятели са ти останали, Пит?
— Много.
— Убеден съм, че сега, когато Едуард може да те е взел на прицел, те ще се наредят на опашка да ти помогнат.
Той не реагира на иронията ми и дълго мълча.
— А ти защо ми помагаш?
— Много ясно — заради парите. В момента яко съм загазил.
— Ако не направя този удар, нямам много пари. И отчаяно се нуждая от тях.
Финансовите му неволи не ме интересуваха. Тези хора бяха едни и същи — голям риск и голяма печалба, която прахосваха за лъскави неща и скъпи момичета.
— Ето каква е сделката. В момента си натясно. Аз имам възможности да ти помогна да прекараш загадъчната стока, която ще пренасяш за Едуард. Ти изгуби екипа си и част от капитала си. Вземи ме за партньор само за този удар. Искам половината.
— Половината! — Лицето му се зачерви и Пит не си направи труда да говори тихо. Шотландците и възрастният мъж ни погледнаха.
— Половината — прошепнах. — Спасявам ти задника.
— Много ме подценяваш, Сам — студено каза той.
— Мисля, че много добре оценявам трудното ти положение. Е, желая ти късмет с Едуард, полицията, холандското разузнаване и всички, които те търсят. Предвиждам за теб седмица, пълна с рози и дъги, тъпако. — Хвърлих няколко евро на тезгяха и станах. Останех ли, щях да го сграбча, докато излиза, да го завлека горе и да го накарам да разбере какво може да направи един скърбящ съпруг и баща с простосмъртната му плът.
Пит ме остави да направя пет крачки и каза:
— Ще ти дам трийсет процента.
— Четирийсет и пет.
— Четирийсет — изсъска той. — Аз уреждам удара и свършвам повечето работа. Ти само ми помагаш да довърша нещата. Четирийсет.
Трябваше да му позволя да спечели играта.
— Добре, четирийсет.
Пит се осмели да ми се усмихне. Със същата усмивка беше погледнал пленените жени и трябваше да се овладея да не разбия кривите му зъби с бирената чаша.
— Тогава заслужаваш да знаеш с кого се борим — тихо добави той.
— Да.
— Не е полицията, а човек на име Бахджат Заид.
— Чувал съм това име.
Пит повдигна вежда.
— Производител на военно оборудване. Чета списание „Икономист“. — Намръщих се. — Неговите стоки ли фалшифицирате? Прекарвате го?
— Не аз. Той има зъб на Едуард.
— Легитимните бизнесмени не наемат убийци.