Девет мишени и Едуард. Нямах оръжия в себе си и не можех да нося, защото щяха да ме претърсят, преди да ме въведат във вътрешния кръг на Едуард. Налагаше се да започна да ги убивам, преди той да ме види и да ме разпознае като съпруга на Луси Капра. Но с какво? С голи ръце?
Бахджат Заид ги искаше всичките мъртви. Но ме беше излъгал, отбягваше ме и беше дал оръжия на групировката, ако можеше да се вярва на Пит. Не ми харесваше да съм пионка. Ето защо не се чувствах длъжен да изпълнявам заповедите му безусловно. Щеше да ми бъде достатъчно да спася дъщеря му и да се измъкна невредим. И това щеше да бъде почти непреодолимо предизвикателство.
— Загубихме стоката, но партньорът ми твърди, че знае откъде да намери друга. — Пит се заслуша и после каза три пъти „да“. Накрая затвори. — Къде е стоката, която ще откраднем?
— Не можем да откраднем легитимен товар. Не можем да го пренасочим, ако не сме сигурни, че не го контролираме напълно. Може да са сложили вътре чипове, за да го проследи полицията. Трябва да откраднем фалшива стока. Собствениците не могат да кажат на ченгетата и ако се опитат да ни очистят, можем да ги застреляме.
— Не искам да крада в Ротердам. Тези хора може да ми станат клиенти по-нататък.
Мразех хората, които мислят дългосрочно. Пит ми трябваше паникьосан, а не логично разсъждаващ.
— Нямаме време…
— Ще трябва да решим сега. Имаме краен срок. Проваля ли се, Едуард ще ни убие и двамата.
Е, аз се готвех да осуетя плановете му. Ами ако Едуард и Ясмина не бяха там, където отивахме? Трябваше да продължа играта, за да се доближа до тях. Откъде да намеря нелегална стока за крадене, по дяволите?
Замислих се.
— Китайците обикновено пренасят фалшиви цигари за милиарди долари на етапи. Крият стоката в големи градове, докато се придвижват на запад през Европа. — Забарабаних с пръсти по устните си. — Мисля, че най-добрата ни надежда е китайска контрабанда, която се внася в Западна Европа. Ще отмъкнем пратката. Ще й залепим други етикети, ще скрием стоката и ще я изпратим в Америка.
Пит се поуспокои:
— Какво ти трябва?
— Екип от най-малко седем души и пистолети със заглушители. Ще се нуждаем и от фалшиви документи, за да подменим товарителниците им с нашите имена, в случай че ни спрат.
— И как ще намерим китайска контрабандна стока?
— Познавам един човек — отвърнах, но се надявах, че ще съм хванал Едуард, преди да се наложи да направя това обаждане.
Къщата беше в занемарена част на „Де Пейп“.
Ако успеех да взема пистолета от Пит, преди да влезем, можех да претърся къщата и да елиминирам всички. Само че щях да действам слепешката. По-добре беше да видя разположението и лицата им и после да действам. При положение, че докопах оръжие.
Боже, бях пълен с предположения!
Погледнах в огледалото за обратно виждане. Щеше да бъде хубаво да съзра Мила, която спира зад нас, въоръжена до зъби. Улицата обаче беше пуста с изключение на две жени, които вървяха по тротоара и носеха пазарски чанти.
Приближихме се и един мъж отвори вратата. Очите му бяха скрити зад слънчеви очила в ретро стил. Устните му бяха извити в жестока гримаса. Изпитах напрежение. Имах чувството, че влизам в газова камера. Животът ми се беше свел до убиване. Запитах се как ли изглежда бебето ми, каква е на допир кожата му и какво ще почувствам, когато стисне пръста на баща си.
На човек му хрумват странни неща, когато смята, че може би ще умре, сякаш знае, че са му останали много мисли.
Мъжът, който ми беше отнел жената и детето, беше в къщата. Чакаше.
— Чист е — каза Пит, но човекът със слънчевите очила ме бутна да вляза с юмрук в гърба и ме претърси щателно. Ръката му се плъзна по гърба, краката и слабините ми.
Долових мирис на храна с много подправки, прах за пране и пот. В дъното на коридора стоеше друг мъж, русокос. Трима за убиване.
До него пристъпи млада жена. Беше с джинси и избеляла тениска и държеше пистолет. Косата й беше кестенява и прибрана назад. Не беше Ясмина Заид. Втренчи се в мен с безизразни очи. Четирима за убиване.
На ръката й имаше стилизирана деветка, комбинирана със слънце, точно като на мъжа в Бруклин, когото бях убил с наръчника за бармани.
Зачудих се дали мъжът с тъмните очила надушва страха и напрежението ми. Не исках да умирам. Осъзнаването на този факт се стовари върху плещите ми.
— Това ти доставя удоволствие — подхвърлих, когато той прокара пръсти нагоре по крака ми, към пениса ми. — Имаш надарени ръце.