— Пусни го! — заповядах. — Веднага.
Пит блъсна Грегор, който падна на пода. Изплю чесновата капсула и запухтя, за да си поеме дъх.
— Всичко е наред. Няма проблем.
Пит излезе ядосано от часовникарския магазин.
— Не се тревожи, Грегор. Той няма Да те притеснява отново. Обещавам.
Часовникарят не ме погледна.
— Моля те, не идвай повече при мен. Много те моля. Не искам да оставам в този бизнес. Не желая да ме забъркваш в твоите сделки. Имам съпруга и дете.
Бях го притиснал твърде много и той искаше да се измъкне. Не го обвинявах. Грегор ми беше дал много.
— Добре, Грегор. Благодаря, че ми помагаш.
Пит беше седнал в кафене на отсрещната страна на улицата.
Настаних се срещу него.
— Ти не издаваш заповедите. Следващия път, когато направиш такова нещо, ще извадя меча уакизаши и ще отрежа единия ти пръст. Разбираш ли? Тук си никой.
— Да, никой, който обаче спасява задника ти. Не го забравяй. Следващия път, когато решиш да удушиш някой, който ни помага, ще ти взема меча уакизаши и ще го забия в гърба ти. Разбираш ли?
Той се втренчи гневно в мен.
— Майната ти!
— Чуй ме. Едуард и хората му почти са приключили с теб. Това е ясно за мен, ако не и за теб. Писнало им е от издънките ти. Затова или ще вземем пратката, или ще убият и двама ни.
Пит мълчеше, докато слагаха бирата му на масата.
— Ще разбера къде е пратката на Лин, която ще бъде пренесена и която можем да отмъкнем.
— Как ще…
— Ще го направя. Имай ми доверие. Но ще бъде довечера. — Станах. Пит се втренчи в бирата си. — Дай ми номер, на който да ти се обадя.
Той ми го каза и аз го запомних. Не исках да го оставям, но се налагаше. Пит можеше да се измъкне и да избяга, но не можех да му покажа как смятам да открия Лин, без да издам миналото си.
Бях чувал за това китайско семейство. Единият костюмар, младият, беше споменал името Лин по време на съвещанието, минута преди да ми се обади Луси и да избухне бомбата, Фирмата наблюдаваше майката и синовете Лин.
60
„Де Роде Принс“ беше празен. Неколцината клиенти се наслаждаваха на слънцето навън. Хенрик бършеше бара и кимна учтиво, когато се приближих до него.
— Ти ме спаси — рекох. — Благодаря.
— Моля, Сам. Онзи мъж изобщо не ми харесва.
— И на мен. Къде е Мила?
— Горе.
Видях я, че слиза по стълбите.
— Трябва да поговорим — казах.
Тя се обърна и влязохме в апартамента. Започнах да говоря, а Мила ме зашлеви през лицето. Заболя ме.
— По дяволите, какво…
— Не те взехме само за да намериш жена си, която вероятно е предателка — изсъска тя. — Взехме те, за да правиш добрини.
— И не направих ли добрини?
— Остави онези жени там. — В гласа й прозвуча болка. — Това е крайно непочтено, Сам.
— Агентите дойдоха. Приятелят ми Огъст беше там…
— И те изоставиха жените.
Не можеше да е истина. Опитах се да измисля причина защо Хауъл би постъпил така.
— Мила… те стреляха и действаха без разрешение на холандска територия. Трябваше да пазят прикритието си… Сигурен съм, че са се обадили на полицията.
— Сигурен си, но оставихте жени, оковани във вериги като кучета в мрака? — Гласът й потрепери.
— Къде са жените сега?
— При мои приятели. Ще се погрижа да се върнат в родината си.
— Направих всичко възможно да ги предпазя. — Пристъпих към нея. Шамарът й още пареше бузата ми. — Попречих на Пит да ги нарани отново и да ги вземе с нас. Съжалявам, ако съм те разочаровал.
Тя прехапа устни и се хвана за лактите.
— Ще трябва да се оправяш сам. Аз ще помогна на жените.
— Изоставяш ли ме?
— Ти изостави тях.
— Знаеш, че не е вярно. Направих така, че те да бъдат освободени. Защо се държиш така?
Мила наведе глава.
— Защото съм такава, Сам. Слушай внимателно. Ако се налага да напуснеш Амстердам, работодателите ми имат бар във всеки голям град в света. Потърси „Роджър Кадет“ на телефона си и ще откриеш адреса на най-близкия. Отиди там и кажи на управителя, че Роджър Кадет ти е казал да се отбиеш, и те ще ти помогнат с каквото се нуждаеш.
— Кой е Роджър Кадет?
— Предполагаемият собственик. Но такъв човек не съществува. Това е парола. Местоположението на всеки бар е закодирано в нея, затова ще се появи на картата на джипиеса.
— Баровете верига ли са?
— Не. Всеки е единствен по рода си, но може да ти послужи за тайна квартира.
Приближих се до нея.
— Близо съм, Мила. Много близо съм до онзи гадняр Едуард и да намеря жена си и детето си. Да спася Ясмина Заид. Моля те, не ме изоставяй точно сега! Помогни ми!