— Ти не се нуждаеш от мен, Сам. Нуждаеш се само от себе си и от пълно съсредоточаване. Всичко друго те разсейва. А аз трябва да помогна на онези жени. — Тя говореше с тъга и болка и не можех да споря с нея.
— Добре.
— Винаги можеш да се свържеш с мен на този номер. — Мила ми го каза. Повторих го и тя кимна. — Желая ти късмет, Сам.
Мила излезе. Не исках да си отива, но в едно отношение така беше по-лесно, защото нямаше да се съгласи с онова, което се готвех да направя. Приближих се до леглото, под което бях скрил брезентовата чанта, и извадих мобилния телефон, който Огъст ми беше дал в Бруклин преди цяла вечност.
Излязох, извървях осемстотин метра и застанах на мост над Принсенхрахт. Отдолу плаваше туристическо корабче. Покрай мен минаха група студенти. Смееха се. Набрах номера.
Телефонът иззвъня седем пъти, преди някой да отговори.
— Здравей, Огъст.
— Къде си? — попита той след кратко мълчание.
— Трябва да говоря с теб.
— По-добре се предай.
— Не. Трябва да говорим. Насаме.
— Днес ме простреляха.
— В болница ли си?
— Не. Имам повърхностна рана на рамото и ме удариха по главата. Куршумът е изваден и главата ми е яка като стомана. Утре обаче ме изпращат у дома. Тази вечер няма свободен самолет.
— Нуждая се от помощта ти.
— Да, наистина се нуждаеш от помощ. Знаеш, че в апартамента до теб имаше труп, нали?
— Знаех.
— Ти ли го уби?
— Да.
— Господи, Сам!
— Той започна. Ще дойдеш ли да се срещнеш с мен? Без Хауъл или някой друг.
— Шегуваш се!
— Типовете, с които бях, са свързани с човека, който взриви бомбата в Лондон и отвлече жена ми. Ако ме задържиш, това ще провали шансовете ти да заловиш този човек. Той е организирал и бомбения атентат на гарата в Амстердам и иска да пренесе някакво експериментално оръжие в Съединените щати. Той изпрати мъжа в Бруклин да ме убие. Свързан е с Царя на парите, когото разследвахме в Лондон. Господи, Огъст, всичко е много заплетено и съм съвсем близо да го разнищя. Нуждая се от помощта ти.
— Прецакан си отвсякъде, Сам. Предай се. Разкажи ни всичко и ни позволи да ти помогнем.
— Не мога, Огъст. Ще ме върнат в затвора. Хауъл мисли, че съм с тези хора. Нямам време да му обяснявам, че не съм.
— Знаеш, че ще загубя работата си, ако не докладвам за този разговор.
— Да. — Зачаках.
— Къде си?
61
Огъст дойде час по-късно. Седях на задна маса в „Де Роде Принс“, близо до завесата, закриваща коридора, който водеше към кухнята. Той се отпусна тежко на стола срещу мен. Бях го ритнал в главата и от слепоочието до челюстта му имаше мораво охлузване. Под сакото му се виждаше бинт.
— Как се чувстваш?
— Ужасно. Хауъл отиде на среща. Казах им, че искам да подишам чист въздух. — Огъст ме изгледа. — Сам, какви ги вършиш, за Бога?
— Една от престъпните фамилии, от които се интересува Фирмата, е Лин. Базата им е тук. Единият човек от Лангли спомена за тях в Лондон.
— Те ли са отвлекли Луси?
— Не, но искам да знам дали Фирмата все още ги наблюдава.
— Защо?
— Трябва да знам къде са контрабандните им стоки, защото смятам да открадна някоя от тях.
Той отвори уста, затвори я и после пак я отвори.
— Безумието не ти подхожда, Сам.
— Това е единственият начин да се доближа до човека, който ми отне Луси. Той… държи заложница, Огъст, затова не мога да нахлуя със сила. Трябва да го привлека към себе си, но искам да разбера какво знаем за маршрутите на фамилията Лин.
— Побъркал си се, Сам. Не мога да си представя загубата ти, но мисля, че от скръб не знаеш какво вършиш. Трябва да се примириш, че няма да си върнеш Луси и бебето. Те изчезнаха безследно. Знаеш, че похитителите не биха я държали жива месеци наред. Не биха се натоварили с гледането на бебе. — Той изведнъж млъкна, сякаш се ужаси от думите си.
Втренчих се в него.
— Всичко това е… напразно — добави той. — Няма да си ги върнеш. Много съжалявам, но аз…
— Моля те, направи каквото ти казвам. Ако някога сме били приятели.
— Приятелите не поставят хората, на които държат, в такива положения, Сам. Може да загубя всичко.
— Може. Аз вече го загубих. Знам, че си свестен човек и че ще ми помогнеш, Огъст. Не може да не ми помогнеш. — Искаше ми се да добавя: „Аз спасих живота ти днес.“ Обаче не можех да изиграя тази карта, защото той не ме видя и не беше честно.
— Той ще ми отреже главата.
— Хауъл остави група жени в машинния цех.