— Добре, храбра лисицо! — каза Самуел. — А после какво стана?
— След това започна да разбира: „Ако чукането на чашите е това, което искаш ти, радваш ме, защото гърлото ми е пресъхнало. Ще потърся моя сеньор Ото Дормаген, за да ми бъде секундант. — Моят сеньор Самуел Гелб ще дойде и ще бъде мой секундант — отговорих му аз. — Оръжието ти? — Вино и ликьори. — Глупак.“ — каза ми той с високомерен тон, но в него прозираше изненада и уважение. В този момент подготвят в синия салон всичко необходимо за тази паметна среща. Дормаген и Фресванст са вече там и ни очакват.
— Да не ги караме да ни чакат повече — каза Самуел.
Двамата заедно с Юлиус влязоха в синия салон.
Дуелите с бира и вино не са рядко явление дори и сега в немските университети. Дуелът с алкохол има своите правила и своя Кодекс на честта, както всеки друг. Това се извършва по определен начин и в последователност, която не е позволено да се нарушава. Всеки пияч гълта ред по ред известно количество течност и обижда противника си, който в отговор на това е длъжен да пие и обижда двойно.
В борбата с бира количеството решава всичко. Но за борбата с вино има тарифа за пропорциите, която отразява силата на виното и количеството алкохол в него. Също и за обидите има прогресираща скала, йерархия на обидите, едно правило, което никой не може да пренебрегва. Борбата ескалира от бордото до ракията, от пинтата до голямата кана, от тънката епиграма до грубата ругатня, докато един от двамата пиячи стане неспособен да си раздвижи езика, за да проговори и да си отвори устата, за да пие. Той е победеният.
Впрочем дуелът с течности не е по-малко смъртоносен от другите дуели. Полицията го преследва по всички възможни начини, което сигурно ще способствува за неговото съхраняване.
Когато Самуел, Юлиус и Трихтер влязоха в синия салон, всичко бе готово за борбата. Две групи от бутилки и стъкленици от всякакъв размер, цвят и форма бяха натрупани в двата края на масата, до която стояха прави, мълчаливи и сериозни двадесетина златни лисици.
Имаше само два стола, поставени един срещу друг. Фресванст вече бе седнал на единия. Трихтер седна на другия.
Ото стоеше до Фресванст, а Самуел застана до Трихтер.
Самуел извади от джоба си един флорин и го хвърли във въздуха.
— Ези — каза Дормаген.
Падна се тура. Трябваше да започне Трихтер.
Музо, разкажи ни за пълните чаши и за славната битка, в която тези благородни синове на Германия доказаха на нациите до каква степен може да се разширява еластичната човешка обвивка и как противно на законите на физиката съдът е по-малък от съдържанието в него.
Ще пропуснем първите чаши и първите обиди или сблъсъци, или разузнаване, които похабиха само няколко епитета и изпразниха едва пет-шест бутилки за двамата.
Минаваме към момента, когато уважаемата любима лисица на Самуел взе бутилка мозелско вино, изсипа повече от половината от нея в голяма чаша от бохемски кристал, небрежно я изпи и обърна на масата.
След това погледна Фресванст:
— Всезнайко!
Щедрият Фресванст се усмихна с пренебрежение. Той взе две чаши със същата вместимост, напълни ги до ръба с бордо и ги погълна небрежно до последната капка, сякаш мислеше за нещо друго.
Като погълна лакомо това огромно количество, каза:
— Пияч на вода!
Тогава всички присъстващи се обърнаха към големия Лудвиг Трихтер, който не се оказа недостоен за такова уважително любопитство. Виното, което следва бордото по алкохолната скала, е рейнското вино. Трихтер има честолюбието да прескочи едно стъпало и изведнъж мина на бургундско. Той хвана едно тумбесто шише, изсипа го в чашата си, готова да прелее, погълна всичко до последната капка и извика с треперещ глас:
— Приятел на кралете!
Този радостен вик и това самохвалство предизвикаха у противника на Трихтер само пренебрежително свиване на раменете. Видният Фресванст не искаше да остава назад. Трихтер бе прескочил рейнското вино, той прескочи виното малага и без страх мина на мадейрата.
Недоволен от този скок и в желанието да измисли нещо, той хвана чашата, от която бе пил до момента, и я счупи в масата. После взе самата бутилка и пи от нея с неизразимо изящество.
Присъстващите наблюдаваха как виното минава от бутилката в човека, но Фресванст не спираше. Изчезна едната четвърт, после половината, после трите четвърти, а този чуден Фресванст все още пиеше.