Когато свърши и обърна бутилката, не капна и капка.
Трепет на възхищение премина през зрителите.
Но това не бе всичко. Ударът важеше само ако бе допълнен с обида. А трябва да признаем, че този забележителен Фресванст не бе способен да продума каквото и да било. Очевидно цялата му енергия бе изразходена в това огромно усилие. Сега този твърд боец седеше на стола си, изтощен, вял, с безмерно разширени ноздри и херметически затворена уста. Мадейрата се бореше с него. Накрая славният Фресванст изглеждаше победен, тъй като прозявайки се, успя само да промълви:
— Подлец!
Гръмнаха ръкопляскания.
Точно тогава, о, Трихтер! Ти бе знаменит. Като чувстваше, че решителният миг наближава, ти стана. Повече не се престори на безразличен, нямаше да е подходящо за това действие на драмата. Разтърси гъстата си като лъвска грива коса, което разведри тълпата. Запретна бавно ръкава на дясната си ръка, за да ти бъде по-удобно (тъй като не можем да повярваме, че това е било само с недостойната цел да се печели време) и с тържествен жест взе бутилка порто и я погълна цялата.
След което, без да губи секунда и като че ли нетърпелив да свърши, Трихтер изрече съвсем ясно тези три срички:
— Мошеник!
— Добре! — благоволи да каже Самуел.
Само че когато епичният Трихтер поиска да седне, не знаем къде е видял стола си, но той тежко се огъна и се просна на пода, положение, което наистина можеше да се прости след такова пиене.
В това време погледите на присъстващите се отправиха към Фресванст. Но, уви! Фресванст като че ли не бе в състояние да отвърне на нечувания удар на противника си. Нещастната лисица се бе свлякла от стола и също се намираше на земята, с опрян гръб на единия крак на масата, с широко разтворени крака, той седеше там, замаян, с вцепенен поглед и отпуснати на пода ръце.
Дормаген му каза:
— Смелост! Хайде, твой ред е!
Фресванст не помръдна.
Трябваше да се премине към по-героични средства.
XV
ПОБЕДА НА ЕДНА КАПКА НАД ОСЕМ КОФИ ВОДА
Фресванст действително бе ням и безчувствен към всякакви нападки. Все пак той като че ли бе запазил малко съзнание.
Дормаген взе тогава важното и върховно решение, което му бе разрешено от правилата на дуела с алкохол.
Коленичейки, за да бъде по-близо до ухото на Фресванст, той му извика:
— Хей, Фресванст! Фресванст, чуваш ли ме?
Един едва забележим знак му отвърна и Дормаген продължи тържествено:
— Фресванст! Колко удари от шпага е получил великият Густав-Адолф?
Фресванст, неспособен да произнесе дума, поклати глава веднъж.
Дормаген направи знак на един студент, който излезе и минута по-късно влезе с кофа вода.
Дормаген изсипа кофата върху главата на Фресванст.
Фресванст нямаше вид да е забелязал това.
Дормаген отново започна да му говори на ухото:
— Колко удари от сабя е получил великият Густав-Адолф?
Фресванст поклати глава два пъти.
Двама студенти отидоха да донесат две кофи вода, които тържествено му бяха изсипани върху темето.
Фресванст не мигна.
Дормаген продължи разпита:
— Колко пъти е било стреляно по великия Густав-Адолф?
Фресванст поклати глава пет пъти.
Пет студенти отидоха да донесат пет кофи вода, като продължиха обливането на изпадналия в летаргия пияч.
На петия душ, който всъщност бе осми, гримаса на Фресванст показа, че се връща в съзнание.
Дормаген бързо грабна едно шише хвойнова ракия и го поднесе към устните на Фресванст.
Така подпомогнат, Фресванст погълна дяволската течност и събуден от тази жарава след ледената вода, се изправи, седна и промълви несъзнателно с дрезгав глас и подут език думата:
— Убиец!
След това падна, и то окончателно.
Но страната на Дормаген ликуваше.
Трихтер, прострян на пода, безчувствен, полумъртъв, очевидно не беше в състояние да продължи.
— Ние имаме надмощие — каза Дормаген.
— Мислиш ли? — попита Самуел.
Той отиде при своята лисица и извика с всичката сила на волята и гласа си. Трихтер остана глух. Разгневен, Самуел го бутна с крак: Трихтер не даде признак на живот. Самуел го разтърси здраво: безсмислено. Самуел грабна от масата шише като това, което току-що бе изпил толкова смело Фресванст. Само че вместо хвойнова ракия беше с кирш. Той наведе шишето и се опита да пъхне гърлото му в устата на Трихтер, но той инстинктивно стискаше зъби.
Присъстващите вече честитяха на Дормаген.
— О, човешка воля! Смяташ ли да ми се противиш! — прошепна Самуел през зъби. Изправи се, отиде до бюфета и взе оттам нож и фуния.